Определение по т.д. №791/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 26.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №791/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „В. П.” ООД-гр.Добрич срещу решение № 57 от 11.05.2010 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №130/2010г., с което е потвърдено решение №712 от 11.12.2009 г.на Варненски окръжен съд по т.д. №319/2007 г. , с което е уважен искът на Д. А. П. с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството-касатор от 22.05.2009 г. за изключването на ищеца П. като съдружник и освобождаването му като управител на същото дружество. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да отхвърли иска като неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и на съдилищата по значимия за делото правен въпрос, без да се прилагат съответните съдебни решения.
Ответникът по касационната не изпраща отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционното, с което е уважен искът за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в ответното ООД за изключването на ищеца П. като съдружник и освобождаването му като управител на същото дружество , решаващият съд е приел, че ОС, чиито решения се атакуват с иска по чл.74 от ТЗ е било редовно свикано, съгласно изискванията на чл.138 от ТЗ. В хода на производството пред двете инстанции по същество ответната страна не е ангажирала доказателства, че ищецът като съдружник в действителност е извършил неправомерните действия , които се сочат като основания за взетите решения на ОС за изключване като съдружник и освобождаването му като управител: упражняване на нелоялна конкурентна търговска дейност, препятстване на производствената дейност чрез извеждане от експлоатация на производствени съоръжения, ползване на помещенията на дружеството-ответник за дейността на конкурентно дружество, в което ищецът е управител , неизпълнение на решения на ОС, неправомерно ползване на служебна информация. На ответника е било указано по реда на чл. 146 ГПК, че доказателствената тежест за тези факти се носи от нея, с оглед на което поради недоказване на основанията за така взетите решения на ОС на дружеството-ответник искът е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора правни въпроси тези за начина на атакуване на решенията на ОС-общо или бланкетно, за това, дали писменото предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ е предпоставка за редовността на взетото решение за изключване на съдружник, както и за разпределянето на доказателствената тежест относно установяването на основанията за изключване.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулиринето от страна на касатора на въпросите като такива от значение за спора по настоящото дело става ясно, че въпросите за начина на атакуване на решенията на ОС-общо или бланкетно и за това, дали писменото предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ е предпоставка за редовността на взетото решение за изключване на съдружник не отговарят на тях. Това е така, доколкото изводът на съда за основателността на иска е изграден върху недоказване от ответната страна на основанията за така взетите решения на ОС на дружеството-ответник, а не върху така поставените въпроси.
Доколкото касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното съдебно решение и въпросът за това, дали исковата молба е бланкетна или отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК попада в обсега на този контрол, то следва да се отбележи, че същата е редовна от тази гледна точка.
Относно въпроса за разпределянето на доказателствената тежест относно установяването на основанията за изключване на съдружник , то същият се явява от значение за спора, тъй като съдът е формирал правните си изводи за неоснователността на иска именно върху недоказаността от страна на ответника на извършените неправомерни действия от страна на изключения съдружник като основание за законосъобразността на взетите от ОС решения за изключването му.
Касаторът твърди, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие, както с каузалната практика /цитират се решения, които не се прилагат/, така и със задължителната такава- ТР№1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
По отношение на твърдяното основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК в ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради което и пропускът на касатора да стори това изключва наличието на тази хипотеза.
Липсва и противоречие по този въпрос на обжалваното съдебно решение с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС-ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, доколкото в последното няма произнасяне по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест.
По отношение на този въпрос има трайна практика на ВКС, включително и от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК-прим. Решение №107 /13.10.2010 г. постановено по т.д. № 1123/2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК и обжалваното решение е в унисон с отговора, който се дава на въпроса за разпределянето на доказателствената тежест по производствата по искове по чл.74 от ТЗ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 11.05.2010 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №130/2010г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.