7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С.,12.04.2011година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание пети април на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 882/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. С. – от[населено място] срещу Решение от 18.VІ.2010 г. по гр.д. № 2050/ 2010 г. на СГС, с което е отменено Решение от 16.ХІ.2009 г. по гр.д. № 30 219/2009 г. на СРС, 50 с. в частта, с която искът за застрахователно обезщетение е уважен за 9403 лв., със законната лихва и искът за обезщетение за забавено плащане – за 420 лв. и е постановено друго, с което предявените от Д. П. С. – от[населено място] срещу ЗАД [фирма] -[населено място] иск по чл. 208 ал. 1 КЗ и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за посочените суми, са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че разрешеният материалноправен въпрос от значение за изхода на делото е: дължи ли застрахователят застрахователно обезщетение за щети по застрахования автомобил, причинени от действия на застрахования, извършени при “груба небрежност”, при клауза в ОУ, изключваща като покрит риск такива действия, нищожна ли е такава клауза, с оглед разпоредбата на чл. 211 т. 1 КЗ. Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с ППлВС №7/1977 г. и ТР на ОСГК на ВС №82/30.ХІІ.1983 г. по гр.д.№ 65/1983 г., в които е прието, че основание за отказ на застрахователя да плати обезщетението, е само умишлено увреждане на имуществото от застрахования или от трето ползващо се лице, като във всички случаи на непредпазливо причиняване на унищожение и повреди, обезщетението е за сметка на поетия от застрахователя риск, в който смисъл клаузата в ОУ, изключваща риска от действия на застрахования от или с груба небрежност, противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, и е нищожна. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с други решения: Р.№2725/25.ХІ.1971 г. по гр.д.№ 1846/ 1971 г. и Р.№13/23.ІІІ.1974 г. по гр.д.№ 6/1974 г. на ОСГК, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като разглеждането му ще допринесе за промяната на създадената поради неточно тълкуване на закона практика: Р. от 3.VІІІ.2007 г. по гр.д.№ 26 760/2007 г. на СРС, 37 с., Р.от 19.VІ.2009 г. по гр.д.№ 3449/2007 г. на СГС, като продължаващата неправилна практика ще бъде предпоставка застрахователите да уговарят подобни клаузи в ОУ, което ще бъде последвано от масови откази да платят застрахователни обезщетения, основани на преценката, че застрахованият е действал при груба небрежност, по който въпрос трябва да има ясна и категорична практика на ВКС. Жалбоподателят излага разрешения процусуалноправен въпрос, релевантен за делото: при възражение на застрахователя за действия на застрахования от или с груба небрежност, подлежи ли на доказване субективното отношение на дееца или грубата небрежност следва да се изведе от поведението му в конкретната обстановка, по който въпрос поддържа, че е решен от въззивния съд в противоречие с други решения: Р. от 3.VІІІ.2007 г. по гр.д.№ 26 760/2007 г. на СРС, 37 с. и Р. от 19.VІ.2009 г. по гр.д.№ 3449/2007 г. на СГС, Р. № 207/28.ІІ.2006 г. на ВКС, Р.№1202/17.VІІ.1995 г. по гр.д.№ 3522/1994 г. на ВС, Р. от 10.ХІІ.2007 г. по гр.д.№80/2007 г. на САС, Р.№708/11.VІ.1993 г. по гр.д.№ 860/1992 г. на ВС, Р.№1122/1.Х.2008 г. по гр.д.№ 5086/1997 г. на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него липсва съдебна практика, както и легално определение в застраховането на понятието ”груба небрежност”, и практика, по какъв начин същата се доказва. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и не изразява становище по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с която са били уважени в посочената част осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция преди изм. Д.в. бр. 100/ 2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, и са отхвърлени исковете по чл. 208 ал. 1 КЗ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като неоснователни. По иска за застрахователно обезщетение съдът е изложил, че е налице сключен от страните договор за застраховка “каско” за МПС, при клауза ”П – пълно каско”, и въз основа на събраните писмени доказателства е приел за установено, че на 18.І.2009 г. около 16.30 ч. в[населено място], обл. Пазарджик ищецът, при управление на застрахованото МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата и при скорост на движение 152 км./ч., е реализирал ПТП, като е причинил вреди на два спрели на тротоара автомобила, както и тотална щета – пълна загуба на застрахования автомобил, съгласно изслушаната от съда автотехническа експертиза. По спорния въпрос: основателен ли е отказът на застрахователя да плати застрахователното обезщетение, основан на т. 15.5 от ОУ, по съображения, че вредите са резултат на груба небрежност на застрахования, който е управлявал автомобила с посочената скорост, при разрешена скорост до 50 км./ч., съдът е приел, че се касае за изключен от застраховката риск – съгласно уговорената клауза т. 15.5 на ОУ – застрахователят не покрива щети, причинени от или следствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, които са предизвикали застрахователното събитие. По довода на ищеца за нищожност на клаузата т.15.5 от ОУ, като противоречаща на чл. 211 т.1 КЗ, предвиждаща отказ от плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие, съдът е изложил, че при условията на свободно договаряне страните са уговорили кои рискове застраховката покрива и кои не, а чл. 211 КЗ няма приложение, тъй като предвижда основанията за отказ при осъществяване на покрит от застрахователя риск. Съдът е посочил, че в областта на гражданското право, грубата небрежност е квалифицирана форма на небрежност, която се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за своите работи, като за наличието й не е необходимо да се доказва субективното отношение (интелектуален елемент) на дееца, а тя се извежда от поведението му в конкретната обективна обстановка. Като е изложил, че е установено по делото, че ищецът виновно е причинил ПТП, като е управлявал МПС в населено място, при допустима скорост 50 км./ч., съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДП, а застрахования автомобил се е движил със скорост 152 км./ч. – превишаваща повече от 3 пъти допустимата за населено място, която надхвърля и максимално допустимата скорост 130 км./ч. за движение по автомагистрала, съдът е приел, че ищецът е допуснал груба небрежност – грубо е погазил правилата за движение по пътищата, с което е застрашил в изключителна степен здравето, живота и имуществото на участниците в движението, както и на живущите в населеното място, като по този начин не би управлявал МПС и най-небрежният шофьор – касае се за изключен риск, съгласно т.15.5 от ОУ – не е налице настъпило застрахователно събитие, предвидено в застрахователния договор, от което да се следва на ищеца застрахователно обезщетение за причинените на автомобила му щети и е отхвърлил иска.
От изложения материалноправен въпрос, с оглед данните по делото и правомощията на ВКС, съгласно т.1 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. по тълк.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се формулира разрешеният по делото материалноправен въпрос: нищожна ли е с оглед разпоредбата на чл. 211 т. 1 КЗ клауза в ОУ, съгласно която застрахователят не покрива щети, причинени от или следствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, които са предизвикали застрахователното събитие.
Жалбоподателят не доказва въпросът да е решен в противоречие със задължителна съдебна практика – поддържано основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В посочените ППлВС №7/1977 г. и ТР на ОСГК на ВС №82/30.ХІІ.1983 г. по гр.д.№ 65/1983 г., се решава въпросът за отказа на застрахователя да плати обезщетението, при умишлено увреждане на имуществото от застрахования или от трето ползващо се лице и е прието, че при непредпазливо причиняване на повреди на имуществото, обезщетението е за сметка на поетия от застрахователя риск. Тъй като клаузата на т. 15.5 от ОУ урежда един от случаите на изключен риск, посочената практика няма отношение към спора. С оглед свободата на договаряне, страните могат да постигнат съгласие кои са покрити от застрахователния договор рискове и кои са изключени, и когато не е налице покрит риск (в случая изключен е рискът при причиняване на щетите на застрахованото имущество от действия на застрахования, умишлени или с груба небрежност), не се касае за отказ от плащане, и практиката по приложението на чл. 211 КЗ е неотносима. Затова е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като с посочените съдебни актове жалбоподателят не доказва въпросът да е решен в противоречие с други решения: Р.№2725/25.ХІ.1971 г. по гр.д.№ 1846/1971 г. се отнася за отговорността на пълномощника шофьор по регресния иск на застрахователя, Р.№13/23.ІІІ.1974 г. по гр.д.№ 6/1974 г. на ОСГК е за риск, включен в застраховката и поет от ДЗИ, поради което тези решения нямат отношение към въпроса за уговорен от страните изключен риск. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като са неоснователни доводите на жалбоподателя за установена съдебна практика при неточно прилагане на закона и за необходимостта да се предотвратят масови откази на застрахователите за плащане на обезщетения, основани на преценката дали застрахованият е действал при груба небрежност – при несъгласие на застрахования с общи условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема.
По изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, с оглед данните по делото, следва да се изведе разрешеният по делото релевантен процесуалноправен въпрос: при възражение на застрахователя за изключен риск, съгласно т. 15.5 от ОУ – щети, причинени от или следствие умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, които са предизвикали застрахователното събитие, какви факти следва да докаже. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.15.5 от ОУ е върху страната, която се позовава на приложението на тази клауза – в случая застрахователят трябва да установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени какво е поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на застрахователното събитие и съставлява ли действие, което е груба небрежност, с оглед тази конкретна преценка, прави извода налице ли е изключен риск, съобразно уговореното с ОУ – в случая с т.15.5 ОУ. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В конкретния случай съдът, като е преценил опасността, която съставлява застрахованият, който управлява през м. януари, в 16.30 ч., при вече намелена дневна светлина, мощен автомобил в населено място, със скорост 152 км./ч., в нарушение на правилата на ЗДП, в резултат на което е повредил два автомобила върху тротоар и напълно е увредил застрахования автомобил, е квалифицирал действията като груба небрежност, тъй като и най-небрежният шофьор не би управлявал по този начин МПС в населено място.
Не се подкрепя твърдението на жалбоподателя, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с други решения, напротив посочената съдебна практика е в изложения смисъл: в Р. от 3.ІІІ.2007 г. по гр.д.№ 26 760/2007 г. на СРС, 37 с. и в Р. от 19.VІ.2009 г. по гр.д.№ 3449/2007 г. на СГС, е прието, че страната, която се позовава на изключен риск по т.15.5 от ОУ (поради причиняване на щетите от действащия при груба небрежност), трябва да докаже, че причина за настъпването на застрахователното събитие, е виновното поведение на застрахования, който е действал при груба небрежност – съзнавал е възможността за настъпване на неблагоприятните последици от действията си (управление на МПС с несъобразена скорост и при намалена видимост – вечер – но се е надявал да ги предотврати), в който смисъл за фактите, подлежащи на доказване, е и Р. от 10.ХІІ.2007 г. по гр.д.№80/2007 г. на САС, също Р.№708/ 11.VІ.1993 г. по гр.д.№ 860/1992 г. на ВС, с което е прието, че страната, която твърди груба небрежност на пострадалия с оглед съпричиняването му, трябва да я докаже, Р. № 207/28.ІІ.2006 г. на ВКС и Р.№1202/17.VІІ.1995 г. по гр.д.№ 3522/1994 г. на ВС, което е за грубата небрежност по КТ – работникът съзнава, че нарушавайки правилата по охрана и безопасност на труда, може да претърпи злополука, но се надява да я предотврати, а Р.№1122/1.Х.2008 г. по гр.д.№ 5086/1997 г. на ВКС е за умишлено причинено застрахователно събитие и нямат отношение към спора.
С оглед изложеното, не е релевантен изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: подлежи ли на доказване субективното отношение на дееца, нито по този въпрос жалбоподателят сочи съдебна практика – задължителна или противоречива.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед посочената съдебна практика, несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че липсва съдебна практика, както и легално определение в застраховането на понятието “груба небрежност” и практика как тя се доказва. Само липсата на легална дефиниция в КЗ на понятието ”груба небрежност”, като основание за уговорен от страните по застрахователния договор изключен риск, не дава основание да се приеме, че въпросът за изключен риск на основание груба небрежност на застрахования, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.VІ.2010 г. по гр.д. № 2050/ 2010 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: