5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 16.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 373 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца М. Л. М. от [населено място], област Стара З. чрез процесуалния му представител адв. Д. Й. и ответника ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 926 от 30.11.2010г. по гр. дело № 416/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Ищецът обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 05.01.2010г. по гр. дело № 4754/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М. от [населено място], област Стара З. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен в противоречие с ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7, решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 206/12.03.2010г. по т. дело № 35/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. обжалва решението в частта, с която е оставен в сила първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част и в частта, с която след частична отмяна ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца още 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 22.06.2006г. ПТП на основание чл. 226 КЗ заедно със законната лихва, считано от 22.06.2006г. до окончателното плащане на сумата и още 166,68 лв. – разноски по делото. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и инкорпорирано в нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: допустимо ли е съдът, като трето на спора лице, да формира мотиви и да постанови диспозитив за дължимост на парична сума по иск за репариране на строго лични права, извън и над сумата, посочена от ищеца като петитум на иска и над предела, определен от самия ищец.
Ищецът оспорва касационната жалба на ответника и прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по посочения от ответника правен въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 22.06.2006г. около 0.45 ч. по ПП-I-5 километър 203 по посока изток-запад, пътя Стара З. – К. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СТ 8443 застраховният при ответното застрахователно дружество водач К. Р. К. е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Л. М., изразяващи се в счупвания на шийката на дясната бедрена кост, счупване на таза вляво, контузия на главата и мозъчно сътресение, контузия на лявата предмишница, контузия на долните крайници. Решаващият съдебен състав е констатирал, че при настъпване на процесното ПТП ищецът е пътувал в каруца без светлоотражатели и фенер отзад, и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е установил, че причина за ПТП е късното възприемане като опасност от водача на лекия автомобил на каруцата, движеща се пред автомобила, и движението на каруцата без светлоотражатели и фенер отзад, при което се затруднява видимостта напред на водача. По делото са установени продължителността на проведеното лечение и възстановяване /21 дни болнично лечение, 1 година домашно лечение, 1 година възстановяване на счупената бедрена шийка, 3 месеца на таза/, болките, които ищецът търпи и към настоящия момент в таза и дясната тазобедрена става при по-продължително стоене прав и ходене, при влажно и студено време, при слизане и качване по стълби, последиците от счупванията /скъсяване на левия крак с 2 см, постепенно деформиране на ставата и смачкване на бедрената глава, което ще причини на ищеца в бъдеще болки и нарушаване на походката, бъдещи промени от артрозен характер/. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 40 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на търпените болки и страдания, проведеното лечение, възрастта на ищеца и наличието на последици от травмите.
За да намали определеното обезщетение със сумата 20 000 лв., въззивната инстанция е приела, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като причина за настъпване на процесното ПТП е и движението на каруцата, в която е пътувал ищецът, без светлоотражатели и фенер отзад в тъмната част на денонощието, при което се затруднява видимостта напред на водача. Поради това, че ищецът с поведението си сам се е поставил в опасност от настъпване на ПТП, степента на съпричиняване на вредоносния резултат е определена на ?, с каквато част е намален размерът на определеното обезщетение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на касатора – ищеца:
Посоченият в изложението към касационната жалба въпрос за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора. Този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 и решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение, последното постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Поради изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М. от [населено място], област Стара З. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв.
По касационната жалба на касатора – ответник:
Инвокираният довод за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения от касатора – ответник правен въпрос е формирана задължителна за съдилищата съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 166 от 13.01.2012г. по т. дело № 43/2011г., съгласно която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл. 52 ЗЗД и вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В посочения смисъл са и указанията, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г. Преценката за размера на обезщетението при установено съпричиняване се прави като се определи действителният размер на обезщетението, което следва да съответства на причинените на пострадалия вреди и да е съобразено с критерия на справедливостта, и този размер се намалява съобразно степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Ако действителният размер на обезщетението е по-голям от петитума на иска и диспозитива на решението, съдебният акт не е недопустим. Решението би било недопустимо, ако присъденото обезщетение след отчитане на съпричиняването е в по-голям размер от петитума на исковата молба, какъвто не е настоящият случай. Като е процедирал по горепосочения начин при определяне размера на обезщетението, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение в обжалваната от ответното дружество част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По искането за разноски съдът ще се произнесе с решението.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 926/30.11.2010г. по гр. дело № 416/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 05.01.2010г. по гр. дело № 4754/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М. от [населено място], област Стара З. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 30 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 926/ 30.11.2010г. по гр. дело № 416/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия в обжалваната от ЗК [фирма], [населено място] част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: