3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 02.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №486/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Д. А. М. срещу решение №771 от 24.11.2010 г. по в.т.д. №679/2010 на АС-Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение №139/08.04.2010 г. по т.д. № 497/09 на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу Б. К. А. за сумата от 38 000 лева представляващи сборът от 4- та до 10 вноски от по 4 000 лева и 11-та и 12-та от по 5 000 лева, дължими по договор за спогодба от 28.01.2005 г., както и този на основание чл.86 от ЗЗД за законната лихва за периода от 31.01.2006 г. до 27.97.2009 г. в размер на 18 626 лева и законните последици.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на за сумата от 38 000 лева представляващи сборът от 4- та до 10 вноски от по 4 000 лева и 11-та и 12-та от по 5 000 лева, дължими по договор за спогодба от 28.01.2005 г., както и с иск на основание чл.86 от ЗЗД за законната лихва за забава. Съдът е констатирал наличните три влезли в сила съдебни решения, с две от които са уважени исковете на същия ищец срещу същия ответник за първата и третата вноски , дължими на същото основание и е отхвърлен искът за втората вноска / Р №1619/04.10.2007 по гр.д. № 1589/2007 г. на ПОС, като е прието, че търсената сума се дължи по договор за прехвърляне на дружествен дял, а не по процесния договор за спогодба. Решаващият състав, постановил обжалваното въззивно решение се е позовал на преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо /СПН/ отричащ договора за спогодба като правопораждащ факт на цялото вземане претендирано на това основание, т.е. за всичките останали парични вноски, предмет на настоящия спор.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора тези за възможността съдът да пререшава спорове, по които има влезли в сила съдебни решения и да прогласява тяхната недопустимост, както и за правните последици на постановените във времето различни по съдържание, относно произнасяне по спорното право, съдебни решения.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Както вече се посочи по-горе, решаващият състав, постановил обжалваното въззивно решение се е позовал на преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо /СПН/ отричащ договора за спогодба като правопораждащ факт на цялото вземане претендирано на това основание.
Ето защо правната воля на съда, чийто израз е обжалваното решение не е в зависимост от отговора на поставените от касатора правни въпроси: за възможността съдът да пререшава спорове, по които има влезли в сила съдебни решения и да прогласява тяхната недопусттимост, както и за правните последици на постановените във времето различни по съдържание относно произнасяне по спорното право съдебни решения. Първият въпрос е напълно несотносим към спора, тъй като въззивният съд с обжалваното решение , нито е пререшил спорове, по които има влезли в сила съдебни решения , нито прогласява тяхната недопустимост. Относно правните последици на постановените във времето различни по съдържание съдебни решения , с които съдилищата се произнасят по спорното право, то този въпрос също не обуславя изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо /СПН/ само на решението, с което е отхвърлен иска за предходна вноска .
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
Не се дължат в полза на ответника по касационната жалба разноските в настоящото производство, тъй като такива не се доказват.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №771 от 24.11.2010 г. по в.т.д. №679/2010 на АС-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.