1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 15.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 549 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Б. срещу определение № 5333/12.04.2010г. по ч. гр. дело № 3950/2010г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 41/01.02.2010г. по гр. дело № 3304/2009г. на Софийски районен съд, 83 състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 190/27.04.2009г. срещу М. Б. К. и производството по гр. дело № 3304/2009г. на СРС, 83 състав е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че решаващият съдебен състав неправилно е приел, че актът на съда по молбата за удължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК не следва да бъде съобщаван на страната. Излага доводи, че срокът за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжника не би могъл да се определи като преклузивен, а спада към инструктивните срокове. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата: въпросът относно уведомяването на страните за разпореждания, с които се уважава или не молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК.
Ответницата М. Б. К. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след съобщаване на 14.10.2009г. на заявителя на разпореждането от 05.10.2009г. на СРС, с което производството е оставено без движение и е даден едномесечен срок за представяне на доказателство за регистриран постоянен и настоящ адрес на длъжника, с молба от 15.10.2009г. заявителят е поискал съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от СДП – сектор „БДС” с удостоверение за постоянния и настоящия адрес на длъжника М. Б. К., както и удължаване на срока за представяне на справката. Решаващият съдебен състав е установил, че с разпореждане от 26.10.2009г. първоинстанционният съд е издал исканото удостоверение, с разпореждане от 27.11.2009г. е определил нов едномесечен срок, считано от датата на разпореждането, за представяне на адрес за призоваване, издадените съдебни удостоверения са получени от представител на заявителя на 07.12.2009г. и 17.02.2010г. и едва с молба от 11.03.2010г. е представено удостоверение от СДВР – Сектор „Български документи за самоличност” за обявения постоянен и настоящ адрес. При тези фактически констатации въззивната инстанция е направила извод за наличие на основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на първоинстанционното производство, като е изложила съображения относно липсата на задължение на съда да уведомява страната за продължения срок и задължението на страната да следи делото и постановените по него съдебни актове, вкл. по удължаване на сроковете, съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно уведомяването на страните за съдебните актове, с които се уважава или се оставя без уважение молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, е релевантен, тъй като от него зависи изходът на делото.
Неоснователен е доводът в частната касационна жалба за наличие на противоречива съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос. Създадената с определение от 27.05.2009г. по гр. дело № …./2009г. на Софийски градски съд съдебна практика в смисъл, че неизпращането на съобщение за продължаването на срока за представяне на доказателства за адресна регистрация на длъжника представлява процесуално нарушение, вече е преодоляна с определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прието за правилно становището, че за съда не съществува задължение да уведомява страната за определението по молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. За разлика от разрешението по чл. 36 ГПК /отм./, в чл. 63, ал. 2, изр. второ от ГПК законодателят определя момента, от който започва да тече продълженият от съда срок, а именно изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, включително и в хипотезата, когато молбата не е уважена. Посоченото определение е постановено по повод постъпила частна касационна жалба срещу въззивно определение, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което постановеният от ВКС съдебен акт е задължителен за съдилищата.
В настоящия случай районният и въззивният съд правилно и съобразно уеднаквената и задължителна съдебна практика са приложили чл. 63 ГПК и след като в продължения срок не е била представена справка за постоянния адрес на длъжника, определението за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение се явява законосъобразно и правилно е било потвърдено от въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5333/12.04.2010г. по ч. гр. дело № 3950/2010г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.