4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
С., 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3295/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2141 от 19.08.2014 г. по ч.гр.д. №3003/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 2299 от 01.04.2013 г. по т.д.№ 2298/ 2012 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, дължими от ищеца А. М. Родопски – от [населено място] – само 200 лв. адвокатско възнаграждение и неприсъдени разноски по обезпечаване на иска. Жалбоподателят поддържа, че определението е недопустимо, респ. неправилно и необосновано, като съдът неправилно е приел, че претенцията е неоценяема, а делото категорично има материален интерес, който може да бъде оценен с оглед представените доказателства – обезпечителна заповед и удостоверения от съдебния изпълнител за размера на задължението и извършените плащания, на който материален интерес не отговаря присъденият адвокатски хонорар. Поддържа, че срещу постановеното решение има подадена от ищеца А. М. Родопски въззивна жалба вх.№ 8064/24.01.2013 г., който е подал и молба по чл. 248 ГПК, отхвърлена от СГС, което определение е обжалвано и САС с Определение от 07.08.2013 г. по ч.гр.д.№2117/2013 г. е присъдил на А. М. Родопски – от [населено място] разноски в пълен размер, недопуснато до касация. По съображения, че със сега обжалваното определение съдът е потвърдил определението, с което СГС не е уважил молбата по чл. 248 ГПК на [фирма] – [населено място], счита, че по делото са постановени две противоположни противоречиви определения по един и същи въпрос – оценяема ли е претенцията или е неоценяема, затова сега обжалваното определение е недопустимо – постановено е преди въззивният съд, сезиран с въззивна жалба, да се произнесе по правилността на решението. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е следвало да разгледа едновременно жалбата срещу решението и частната жалба срещу определението по молбата по чл. 248 ГПК и с оглед основателността на жалбата срещу решението, да се произнесе за разноските. Излага и съображения за неправилно неприсъдени разноски по искането за обезпечаване на иска и счита, че определението следва да се обезсили, респ. – да се отмени.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закова, както и за развитие на правото. Описва процесуалните действия по делото и по съображенията, изложени в частната жалба за недопустимост на определението поради постановени по делото две противоположни и противоречиви определения по въпроса оценяема ли е или не е оценяема претенцията, иска ВКС да даде тълкуване по въпроса: може ли въззивният съд да разгледа частна жалба срещу определение, постановено по молба по чл. 248 ГПК преди да разгледа по същество въззивната жалба срещу решението или следва да разгледа двете жалби заедно. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие с Опр.№ 374/21.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1943/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по частната касационна жалба А. М. Родопски – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение, с което не е уважена молба на ответника по чл. 248 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено Определение № 2299 от 01.04.2013 г. по т.д.№ 2298/2012 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на ответника [фирма] – [населено място] по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които ищеца А. М. Родопски – от [населено място] – е осъден с постановеното по делото решение да му плати – 200 лв. адвокатско възнаграждение, намалено поради възражение за прекомерност на ищеца и не са присъдени разноски по обезпечаване на иска. Изложени са съображения, че искът по чл. 514 ал. 4 ГПК е неоценяем, и делото не представлява правна или фактическа сложност, затова е основателно възражението на ищеца за прекомерност, а претендираните разноски за обезпечението на иска не са доказани.
Постановено е по частна жалба на ищеца А. М. Родопски – от [населено място] срещу определението, с което първоинстанционният съд не е уважил молбата му по чл. 248 ГПК, Определение № 1896 от 07.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 2117/2013 г. на САС, с което е изменено решението в частта за разноските:отменено е решението в частта, с която ищецът А. М. Родопски е осъден да плати на ответника [фирма] 200 лв. – адвокатско възнаграждение и [фирма], който е дал повод за завеждане на делото, е осъден да плати на ищеца 3280 лв. – разноски, което определение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 4412 от 04.07.2014 г. по ч.т.д.№ 4201/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.
По оплакването за недопустимост на определението на соченото от жалбоподателя основание – че със сега обжалваното определение е потвърдено определение, с което СГС е отказал да уважена молбата на [фирма] – [населено място] по чл. 248 ГПК, а по делото са постановени две противоположни противоречиви определения по един и същи въпрос – оценяема ли е претенцията или е неоценяема. Няма спор в съдебната практика, че конститутивният иск за прекратяване на Е. по чл. 514 ал. 4 ГПК, е неоценяем, което е обусловило начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, но по този въпрос няма постановени по делото две противоречиви определения, като в нито едно от тях не е прието, че искът е оценяем, а дори и да имаше произнасяне в този смисъл в едно от определенията, това не е основание да се приеме, че обжалваното сега въззивно определение е недопустимо.
Обжалваното определение не е недопустимо и затова, че е постановено преди въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца А. Родопски срещу решението, да се произнесе по въззивната жалба за правилността на решението, като въззивният съд е следвало да разгледа едновременно жалбата срещу решението и частната жалба срещу определението по молбата по чл. 248 ГПК и с оглед основателността на жалбата срещу решението, да се произнесе за разноските. Посочената на стр.2 от Частната касационна жалба подадена от А. Родопски въззивна жалба срещу първоинстанционното решение вх.№8064/24.01.2013 г., е приложена на л.187 от гр.д.№ 2298/2012 г. на СГС, и е оттеглена с Молбата от 07.03.2013 г., приложена на л.193. Затова е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че частната жалба срещу разноските следва да се разгледа от въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба срещу решението, а и на това основание не би могло да се приеме, че обжалваното сега определение е недопустимо.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е обосновал по какви съображения поддържа да е налице соченото основание, доколкото може да се приеме, че е формулирал въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът: въззивният съд може ли да разгледа частна жалба срещу определение, постановено по молба по чл. 248 ГПК преди да разгледа по същество въззивната жалба срещу решението или следва да разгледа двете жалби заедно, не е релевантен за делото, поради изложеното по-горе – няма подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, затова е неотносимо към спора посоченото от жалбоподателя Опр.№ 374/21.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1943/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2141 от 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3003/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: