1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№597
Гр. София23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 997/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., едноличен търговец с фирма „Имоти БГ-С. П.” [населено място] подадена чрез процесуалния й представител адвокат Л.К. от АК-П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 347/01.07.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 388/2010 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Пазарджишкия районен съд № 206/16.03.2010 г. по гр.д.№ 2802/2008 г. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищцата-касатор срещу Д. Г. С. от [населено място] иск за сумата 3227 лв. представляваща неизплатено възнаграждение по договор за посредничество при закупуване на недвижим имот в [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи относно липсата на договор за посредничество по смисъла на чл. 49 ТЗ.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси относно характера на договора за посредничество, изискуемата форма за действителност и допустимо ли е със свидетелски показания да се установява сключването му. Навежда доводи, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по тях е налице противоречива съдебна практика позовавайки се на приложени към жалбата две решения: № 117/27.10.2008 г. по гр.д.№ 284/2007 г. на РС-Каварна и 200/22.04.2009 г. по гр.д.№ 146/2009 г. на РС-Пазарджик, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Пл. Х. от АК-П. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира да му бъдат заплатени направените съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 285 лв.-адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2010 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделени на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е отхвърлил предявения иск за сумата 3227 лв. претендирана като възнаграждение по договор за посредничество при покупката на жилище от страна на ответника. Прието е, че искът е изцяло неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищцата-касатор не е доказала наличието на облигационна връзка с ответника във връзка с договор за извършване на посредническа услуга срещу заплащане на претендираното възнаграждение. Нещо повече, безспорно е установено, че такъв договор ищцата е сключила с продавача на процесния имот срещу уговорено възнаграждение в размер на 1% върху цената на сделката, което възнаграждение й е било изплатено от него след извършената продажба. При тези данни е направен извода, че осъществените контакти между упълномощения от ищцата брокер и ответника са в изпълнение на поетите задължения по договора с продавача да му бъде намерен купувач на процесния недвижим имот. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях изградил фактическите си констатации и правни изводи като съобразил процесуалните норми относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса.
По поставените от касатора в жалбата му най общи правни въпроси относно формата и съдържанието на договора за търговско посредничество като разновидност на договора за поръчка е налице постоянна е непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл че договорът е консенсуален. Законът не предвижда като условие за неговата валидност спазването на определена форма и договорът се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие, който може да бъде установен с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Въпросът за наличието или отсъствието на облигационна връзка между страните, както и въпросът за предмета, условията, насрещните престации, уговорено възнаграждение във всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните по делото доказателства. В случая съдът е извършил такава преценка на фактическия и доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до извода, че въпреки дадените му указания ищецът не е доказал, че срещу уговорено възнаграждение ищцата е поела задължение към ответника-възложител на поръчката да му намери и съдействува за покупката на желания от него недивжим имот. Тази преценка е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са основания за касиране по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по т.2 на ал.1 на цитирания текст относно наличие на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси, тъй като липсват данни, че представените две първоинстанционни съдебни решения на които се позовава касатора са влезли в законна сила каквото е изрично изискване съгласно т.3 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му поради съществуващи неясноти в правните норми, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени от него разноски в касационното производство в размер на сумата 285 лв. адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 347/01.07.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 388/2010 г.
ОСЪЖДА едноличен търговец С. Г. П. с фирма „Имоти-БГ-С. П.” със седалище [населено място], [улица], ет.9, ап.36 да заплати на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”Б” ет.4, ап.49 сумата 285 /двеста осемдесет и пет/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: