1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№588
С., 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 601/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от П. Т. Я. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Р. от ВАК, срещу определение № 261 от 19.06.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 214/2009 г. Със същото се потвърждава определение № 724 от 13.04.2009 г. на Окръжен съд [населено място] по т. д. № 283/2009г., с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от Закон за търговския регистър.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията за наличието на противоречива съдебна практика по сочените от жалбоподателя процесуалноправни и материалноправни въпроси същият е представил решение № 1 459/09.10.2002 г. по гр. д. № 2 351/2001 г. на ВКС, V ГО и решение от 09.01.2003 г. на ВАпС по в. гр. д. № 798/2002 г.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 283/2009 г. пред Варненски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР от П. Т. Я. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] за установяване на несъществуващо обстоятелство – поемане на дяловете на изключения съдружник от оставащите съдружници, вписано с решение на В. от 30.11.2000 г. по фирмено дело № 285/1996 г., както и заличаване на вписването като последица от уважаването на претенцията. На 20.10.2000 г. с решение № 4 на Общото събрание ищецът е бил изключен като съдружник от ответното дружество. Същият е предявил иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. След извършена служебна справка по ф. д. № 285/1996 г. на [фирма] [населено място] и справка с електронните папки на т. д. № 758/2000 г. и № 227/2005 г. по описа на В., съдът е установил, че предявеният от П. иск за отмяна на взетото решение на ОС за изключването му като съдружник е отхвърлен и постановено решение е влязло в законна сила. По отношение на претенцията му за присъждане стойността на дружествения му дял към момента на постановяване на първоинстанционното определение, производството не е приключило с влязло в сила съдебно решение. С решение № 5/20.11.2000 г. на ОС на [фирма] са разпределени освободените 25 дяла от капитала дружеството с номинална стойност 200 лв. между останалите съдружници в О. съобразно дяловете на отделните съдружници. Със същото е прието придобитите дялове да бъдат изплатени на изключения съдружник (жалбоподател в настоящото производство) в 14-дневен срок след датата на събранието. Това решение вписано по партидата на дружеството на 30.11.2000 г.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения иск, поради недопустимост на същия. Изложил е съображения, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, регламентираща прехвърляне на дружествените дялове с писмен договор с нотариална заверка на подписите, с оглед изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество. Наведени са доводи, че имуществените отношения между съдружниците могат да бъдат уредени по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на дружествените права и които отношения са предмет на т.д. № 227/2005 г. по описа на В..
Определението е обжалвано пред ВАпС, който го потвърждава с обжавания в настоящото производство съдебен акт. Въззивният съд споделя изцяло изводите на ОС – Варна и счита, че за жалбоподателят липсва правен интерес да предявява иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТР, което обуславя недопустимостта на претенцията му.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е конкретизирал въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и които са решавани противоречиво от съдилищата, нито излага доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. От данните по делото е видно, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан с допустимостта на иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, предявен от изключен съдружник срещу дружеството, с който претендира да се установи нищожност или недопустимост на вписването на решение на дружеството, с което са преразпределени неговите дялове между останалите съдружници и при наличието на висящо производство между дружеството и изключения съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 1 459/09.10.2002 г. по гр. д. № 2 351/2001 г. на ВКС, V ГО и решение от 09.01.2003 г. на ВАпС по в. гр. д. № 798/2002 г., но същите не обуславят наличие на противоречива съдебна практика по сочения въпрос, с оглед задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на Общото събрание на съдиите Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Същите са постановени при друга фактическа обстановка и не касаят настоящия случай. Изложените в частната жалба и изложението доводи на жалбоподателя касаят неправилността на обжалваното определение, но не обосновават наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на същото.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТР законодателят е регламентирал възможността всяко лице, което има правен интерес да предяви иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването. По своя правна същност това е установителен иск и предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. В настоящия случай, жалбоподателят е изключен като съдружник в ответното дружество, вследствие на което с атакуваното пред В. решение от 30.11.2000 г. съдружниците са преразпределили помежду си освободените дялове. Установено е, че между страните е налице висящо производство, решението по което ще уреди имуществените отношения между тях по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК. За да е налице правен интерес за жалбоподателя да предяви иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР вписаните обстоятелства трябва да накърняват по някакъв начин неговите права, какъвто не е настоящия случай. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно по всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС обобщена в ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд [населено място].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261 от 19.06.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 214/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: