2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 785/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 785/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А.Д. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 28/08.04.2010 год., постановено по в.т.дело № 599/2009 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд № 92/16.02.2009 год. по т.дело № 254/2008 год. в частта му, с която на основание чл.517, ал.4 ГПК е прекратено дружеството-касатор и е осъдено да заплати на ТД на НАП [населено място] следващите се съдебни разноски в размер общо на сумата 60 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи за основателност на предявения иск. Наведени са доводи, че неправилно въззивната инстанция е дала възможност на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба относно неговата процесуална легитимация вместо да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси от значение за точното прилагане на правото относно възможността за отстраняване на нередовности на исковата молба във въззивното производство и относно действията на съдия изпълнителя във връзка с връчването на изявлението за прекратяване на дружеството в хипотезите на чл.517, ал.3 и ал.4 ГПК, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС без да посочва конкретно в какво се изразява соченото противоречие и без да представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба ТД на НАП [населено място] като процесуален представител на Националната агенция по приходите изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК и е прекратено [фирма], [населено място]. Прието е с оглед данните по делото, че е налице процесуалната предпоставка за предявяване на иска-ищецът взискател е овластен от държавен съдебен изпълнител при РС-Добрич на основание чл.517, ал.3 ГПК с постановление от 03.11.2009 год. Анализирайки събрания доказателствен материал съдът е направил извода за наличие и материалноправните предпоставки за уважаване на иска-по делото е безспорно установено, че по молба на Дирекция”О.”-В. при ЦУ на НАП-С. въз основа на издаден изпълнителен лист за сумата 13 181,02 лева срещу Ж. К. Ж./едноличен собственик на капитала на ответното дружество/ е образувано изпълнително дело № 169А/2007 год. по описа на СИС при РС-Добрич и е наложен запор на дружествените дялове на длъжника в [фирма]. Тъй като по делото не са представени доказателства за погасяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск. Съдът не е възприел възражението на ответника относно липсата на процесуална легитимация на ищеца, тъй като в хода на въззивното производство след дадени указания на основание чл.101 ГПК е представено пълномощно от изпълнителния директор на НАП, с което е упълномощил юрисконсулт Св.П. да представлява НАП и да извършва процесуални действия пред всички съдилища и съдебни изпълнители по граждански дела, като с писмо изх.№ 11-03-165/29.01.2010 год. изрично е потвърдил извършените процесуални действия по настоящото дело.
При тези данни поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: допустимо ли е във въззивното производство да бъдат отстранявани нередовности на исковата молба, свързани с процесуалната легитимация на ищеца е релевантен за изхода на спора. По този въпрос, обаче, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.4 от цитираното тълкувателно решение, при констатирани нередовности на исковата молба във въззивното производство, въззивният съд като инстанция по същество следва да приложи чл.100 ГПК/отм./-сега чл.129 ГПК, да даде указания за отстраняването им, като в зависимост от изпълнението на дадените указания да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване в съда – т.е. с обратно действие нейният порок се счита за саниран. В случая видно от данните по делото, въззивният съд е действувал в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика и разпоредбите на чл.129 и чл.101 от сега действуващия ГПК, които го задължават да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните по делото.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване и по отношение на втория правен въпрос, касаещ действията на съдия изпълнителя във връзка с връчването на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Така поставения процесуален въпрос не е релевантен, тъй като не се явява обуславящ за изхода на делото. Съгласно константната практика на ВКС предхождащите овластяването действие на съдия изпълнителя за връчване на изявлението на взискателя са само предпоставка за издаване на постановлението по чл.517, ал.3 ГПК. Като предхождащи самото овластяване, законосъобразността на тези действия не може да бъде преценявана в настоящото производство по чл.517, ал.4 ГПК, тъй като в противен случай би се стигнало до заобикаляне на предвидения процесуален ред за обжалване действията на съдия изпълнителя, което е недопустимо. За да бъде отхвърлен иска по чл.517, ал.4 ГПК, в тежест на търговското дружество-ответник е да докаже по надлежния ред прекратяване участието на ограничено отговорния съдружник-длъжник в дружеството или удовлетворяване вземането на взискателя чрез изплащане на дълг. В този смисъл са решенията по т.дело № 631/2004 год. на ВКС, ТК-І т.о.; по т.дело № 746/2004 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 631/2004 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на постоянна практика на ВКС по поставените правни въпроси.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 28/08.04.2010 год., постановено по в.т.дело № 599/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: