3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1034/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№434
гр.София, 28.06. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 1034/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.Ст.З., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.Р. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 7/30.04.2010 год., постановено по т.дело № 22/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Ст.З. № 78/12.11.2009 год. по гр.дело № 1079/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу П. М. Н. от гр.Ст.З. иск по чл.55, ал.1 вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 700 лева, представляваща авансово получено възнаграждение по договор за изработване на бизнес проект за кандидатстване за банков кредит.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да конкретизира релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, който според твърдението му въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. М. Н. от гр.Ст.З. не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца касатор иск за възстановяване на авансово изплатената на ответника с РКО от 08.11.2007 год. сума 1 700 лева за изработване на бизнес проект за кандидатстване за банков кредит, какъвто не е направен. За да потвърди решението на първата инстанция въззивният съд е приел, че ищецът, който съгласно чл.154, ал.1 ГПК носи доказателствената тежест относно твърдяните от него факти и обстоятелства, не е представил доказателства относно наличието на облигационни отношения по сключен с ответника договор за изработка. В тази връзка недоказан остава спорният по делото факт, че ответникът е получил процесната сума като авансово плащане цената на договорената работа, която не е била извършена, поради което съдът е направил решаващия извод, че не би могло да се претендира връщане на сумата на посоченото основание поради неизпълнение на договор, какъвто не е бил сключван.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от съществено значение за изхода на конкретното дело. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни не са налице. В случая въпросът за дължимостта на процесната сума-предмет на иска като авансово заплатена цена и изпълнението на насрещни права и задължения на страните по договор за изработване на бизнес проект за кандидатстване за банков кредит е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение № 7/30.04.2010 год., постановено по т.дело № 22/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: