О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№481
гр.София,08.07. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 778/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Р. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Н. от АК-Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 152/19.04.2010 год., постановено по в.гр.дело № 178/2010 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 142/09.12.2009 год. по гр.дело № 4003/2007 год. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ относно недължимост на сумата 2 077,77 лева, представляваща неизплатена от потребителя ползувана топлоенергия за периода от 18.04.2002 год. до 31.08.2005 год. по издадения в полза на топлофикационното дружество изп.лист по гр.дело № 4921/2005 год. на Русенския районен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с процесуалните норми за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса по чл.254 ГПК/отм./ съдът е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск в обжалвания размер, като е приел, че ищецът дължи начислената от ответника цена на топлоенергия на база извлечение от изготвените сметки на фирмата за топлинно счетоводство без да е взето предвид реалното потребление.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси относно предмета на иска по чл.254 ГПК/отм./, разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, преценката от съда на събраните по делото доказателства при установяване дължимостта на вземането по издадения в полза на ответника изпълнителен лист. Твърди, че по посочените въпроси е налице противоречива съдебна практика, а въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложените към жалбата решения на различни състави: по т.дело № 717/2008 год. на ТК-І т.о.; по гр.дело № 986/1962 год. на ІV г.о.; по гр.дело № 293/2008 год. на ІІ г.о.; по гр.дело № 298/2005 год. на ІV г.о.; по т.дело № 519/2007 год. на ТК-І т.о.; по гр.дело № 637/1988 год. на ІІІ г.о.; по гр.дело № 3417/1976 год. на ІІ г.о., постановени по реда на отменения ГПК, както и т.2 от ППВС № 1/10.11.1985 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по направените оплаквания и допустимостта за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./. По делото не е било спорно, че С. Р. е абонат на [фирма] и е ползувал топлинна енергия през процесния период. При съобразяване с разпоредбите на чл.127 и чл.157 на действуващия към момента на гледане на делото ГПК от 1952 год./отм./ за установяване на фактическата дължимост и размера на вземането-предмет на издадения в полза на ответника изпълнителен лист и отстраняване на евентуални грешки при отчитане на потребената топлоенергия в издадените сметки, по делото е била назначена съдебна експертиза и представено заключение на вещо лице, което е възприето от съда при постановяване на обжалваното решение. При извършената проверка на действително потребената топлоенергия вещото лице е съобразило отопляемия обем в процесното жилище, както и обстоятелството, че през процесния период са работили само два радиатора, монтирани на 15.12.2002 год., след което е изчислило дължимата цена, прилагайки методиката за разпределение на топлоенергията между отделните обекти в сградата, извършено от фирмата за топлинно счетоводство на база отчетените данни за потребление, както и загубите по вътрешната сградна инсталация, които също са за сметка на потребителите. В резултат на това, анализирайки целия доказателствен материал по делото, съдът е достигнал до извода, че дължимата от ищеца цена за топлоенергия през процесния период възлиза на сумата 2 077,77 лева, в който размер предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен.
При тези данни и предвид допълнителното изложение към касационната жалба, въззивното решение съдържа произнасяне по релевантен за спора материалноправен въпрос относно дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист и свързания с това процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл.254 ГПК/отм./
По отношение на така посочените правни въпроси, обаче, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуален въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.254 ГПК/отм./, според която в производството по този иск взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса – т.е. не зависи от качеството й на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В този смисъл е р.№ 141/08.03.2010 год. по т.дело № 798/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 41/22.04.2010 год. по т.дело № 575/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 173/12.01.2011 год. по т.дело № 901/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 103/24.06.2009 год. по т.дело № 717/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е преодоляно противоречието в съдебната практика. В случая обжалваното решение е съобразено с цитираната задължителна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и при разрешаването на наведения материалноправен въпрос. Както вече беше посочено, ответникът по иска по чл.254 ГПК/отм./ следва да докаже дължимостта на вземането-предмет на издадения изпълнителен лист, което е оспорено от ищеца с предявения иск. В случая това е конкретният размер на потребената топлоенергия/чиято стойност е предмет на издадения изпълнителен лист/, който факт подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и чрез назначаване на съдебна експертиза съгласно разпоредбата на чл.157 ГПК/отм./. Въззивният съд е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.188, ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157, ал.3 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК/отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно процесуалния и материалния закон. Що се отнася до извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност /изразяващи се в погрешно тълкуване и кредитиране на някои от събраните доказателства/ представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба решения по конкретни дела не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречие в практиката на съдилищата при разрешаването на поставения правен въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 152/19.04.2010 год., постановено по в.гр.дело № 178/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/