4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 781/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр.София, 06.07. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 781/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от АК-П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 556/23.04.2010 год., постановено по гр.дело № 607/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 3398/22.12.2009 год. по гр.дело № 8394/2009 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.327 ТЗ сумата 12 900 лева, представляваща частично неизплатена цена за закупена стока по фактура № 333/29.12.2004 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба, обосновавайки основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с правилата относно търговската продажба – чл.324 и чл.327 ТЗ и законовите изисквания за документиране дейността на търговеца съгласно Закона за счетоводството и доказателствената сила на счетоводните документи, както и процесуалния въпрос относно задължението на съда да постанови решението си като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Излага съображения, че така поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на две решения на Пловдивския окръжен съд № 748/27.05.2010 год. по гр.дело № 858/2010 год. и № 556/23.04.2010 год. по гр.дело № 607/2010 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила; р.№ 987/26.11.2004 год. по гр.дело № 157/2004 год. на ВКС, ТК, постановено по реда на отменения ГПК, р.№ 46/27.03.2009 год. по т.дело № 454/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв.В.Д. от АК-Х. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на закупената стока-РVС профили по процесната фактура. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоката срещу подпис на негов представител в издадената данъчна фактура № 333/29.12.2004 год. без да възрази своевременно относно количеството и качеството на закупената стока, при което положение съгласно презумпцията на чл.301 ТЗ сделката се смята одобрена от търговеца. Прието е също въз основа данните от заключението на назначената по делото експертиза, че фактурата е надлежно осчетоводена от ответника, включена е в дневника му за покупките и справката декларация през м.декември 2004 год., като е ползуван данъчен кредит върху цялата фактурирана цена, по която са извършени и частични плащания. При тези данни е направен решаващият извод, че купувачът дължи неизплатения остатък от цената-предмет на иска.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение макар да не е изрично формулиран, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е дали са възникнали между страните правоотношения по договор за търговска продажба и замества ли издадената фактура липсата на писмен договор. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика, според която договорът за продажба не е формален, а консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В тази връзка писмената форма има само доказателствено значение и не влияе върху действителността на договора. В случая данните по делото сочат, че процесната стока е получена от служител на купувача, който е подписал без забележка издадената данъчна фактура, която е осчетоводена при ответника, описана е в дневника за покупките, включена е в справката-декларация по ДДС за същия месец и е ползван данъчен кредит, като е извършено и частично плащане на цената. Това се установява при извършените проверка на счетоводната документация на страните от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Отговорът на поставения въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е постоянната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение – р. по т.дело № 260/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р. по т.дело № 264/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р. по т.дело № 454/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. – всички постановени по реда на чл.290 ГПК. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката по процесната фактура. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба две решения на различни състави на ВКС по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос. Ето защо, не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси – предмет и на настоящото дело.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на постоянна практика на ВКС по поставените правни въпроси, изразена в цитираните решения постановени по реда на чл.290 от новия ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 556/23.04.2010 год., постановено по гр.дело № 607/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: