3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1011/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№433
гр.София, 28.06. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 1011/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а въззивен състав, постановено на 02.07.2010 год. по гр.дело № 626/2010 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на СРС, 32 състав от 19.10.2009 год. по гр.дело № 33802/2008 год. въззивният съд е отхвърлил като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор срещу А. Г. Р. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на [фирма] разликата над сумата 945,99 лева до 2 224,76 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.юни 2003 год. до м.юли 2005 год. за топлоснабдяване на процесния имот, намиращ се в [населено място],[жк][жилищен адрес]. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Наведени са доводи, че в противоречие с действуващата нормативна уредба за давността съдът е приложил кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, приемайки погрешно, че се касае за периодично вземане вместо приложимия за случая петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като в изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: представляват ли вземанията за незаплатена топлинна енергия задължения с периодичен характер и погасяват ли се с изтичането на специалната тригодишна давност или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Позовава се на противоречива съдебна практика по така поставения правен въпрос съгласно приложените към жалбата р. по гр.дело № 23961/2006 год. на СРС, р. по гр.дело № 5498/2007 год. на ВКС-V г.о. и ТР № 122/01.12.1986 год. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касационната жалба А. Г. Р. от [населено място] поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а решението на СГС е правилно.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решене въззивният съд е отхвърлил като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор иск по чл.422 ГПК по отношение стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.юни 2003 год. до м.юли 2005 год. Прието е,че претенциите за ежемесечно заплащане цената на потребената от абонатите на топлофикационното дружество топлинна енергия представляват периодично вземане, независимо от различния размер на месечните вноски. Направен е решаващият извод, че тези вземания се погасяват с изтичане на специалния тригодишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, а не с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, като е прието за основателно направеното от ответника възражение за изтекла давност по отношение на претендираните месечни вноски до м.юли 2005 год.
По поставения съществен материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос, изразена в р.№ 168/22.12.2009 год. по т.дело № 408/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от действуващия ГПК. В цитираното решение е прието,че цената на действително консумираната топлинна енергия се дължи от потребителите на месечни вноски и представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ГПК, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен падеж независимо от различията в размера на отделните месечни плащания, обусловени от измерената топлинна енергия и такса мощност за съответния отчетен период. В тази връзка по отношение на посочените вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в”, а не общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба на давността и цитираната задължителна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По тази причина не следва да се обсъждат представените от жалбоподателя съдебни решения, съдържащи по негово твърдение различно разрешаване на поставения въпрос, тъй като съществуващите противоречия в съдебната практика са преодоляни с посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а въззивен състав, постановено на 02.07.2010 год. по гр.дело № 626/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: