3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 928/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
гр.София, 28.06. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 928/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 233/21.05.2010 год., постановено по гр.дело № 1160/2009 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Пирдопския районен съд № 4/20.02.2009 год. по гр.дело № 234/2009 год. в частта, с която е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.55, ал.1 ЗЗД по предявения в производството насрещен иск сумата 1 161,56 лева, представляваща повторно изплатена цена на закупена стока по фактура № [ЕГН]/18.06.2007 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешния извод за извършено двойно плащане на цената на стоката по процесната фактура. В допълнително изложение към касационната жалба без да конкретизира релевантния за спора материалноправен или процесуален въпрос касаторът навежда довод, че обжалваното решение противоречи на приложено към жалбата р. по в.гр.дело № 2172/2009 год. на Софийски градски съд, в което е прието, че издаден касов бон може да документира извършено плащане само когато на него е отбелязан вида на плащането, позовавайки се на Наредба № 4/1999 год. на министъра на финансите.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С въззивното решение в обжалваната му част Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно уважения насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено по безспорен начин, че ищецът по този иск в качеството си на купувач е заплатил на продавача-ответник два пъти цената на закупената стока по фактура № [ЕГН]/18.06.2007 год. Сумата по фактурата – 1 161,56 лева е била изплатена с фискален бон, издаден в 17.10 часа на същата дата от склада за строителни материали на ответника в [населено място] с пореден номер 0668 и цифрова индикация ОТ207118, № на фискалния апарат и номер на фискализацията, като същия ден фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника като платена на каса. Същата сума е платена повторно с пл.нареждане от 11.08.2007 год. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, поради което ответникът по насрещния иск е осъден да възстанови сумата 1 161,56 лева с оглед дублираното плащане цената на стоката по процесната фактура.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият с оглед изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от съществено значение за изхода на конкретното дело. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни не са налице. В случая въпросът за дължимостта на процесната сума-предмет на иска като дублирано плащане цената на една и съща стока е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно, с оглед данните по делото, е позоваването на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват доказателства, че приложеното към касационната жалба въззивно решение на СГС по гр.дело № 2172/2009 год. е влязло в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 233/21.05.2010 год., постановено по гр.дело № 1160/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/