4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 294/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
гр.София, 12.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 294/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-162/27.11.2009 год., постановено по в.гр.дело № 477/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Айтоския районен съд № 127/25.06.2009 год. по гр.дело № 459/2008 год. въззивният съд е уважил предявеният от ЗД [фирма], [населено място] иск по чл.213 КЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 4 959 лева, представляваща изплатено от застрахователя на собственика на увредения автомобил обезщетение по застраховка „каско”, както и съответните съдебни разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че изводите на съда се основават единствено на изведената от разпоредбата на чл.50 ЗЗД презумпция за вина на собственика на вещта и лицето по чийто надзор се намира същата.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като излага становище, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.50 ЗЗД относно субекта на деликтната отговорност на плоскостата на настоящия спор. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на законите и за развитието на правото и е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на приложените към жалбата р.по гр.дело № 369/2008 год. на ОС-Бургас, р. по гр.дело № 4840/1960 год. на ВС-ІV г.о. и р. по н.дело № 550/1970 год. на ВС-ІІ н.о.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма], [населено място] поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на суброгиралия се в правата на собственика на повредения автомобил застраховател по застраховка „каско” сумата 4 959 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Уважавайки предявеният иск по чл.213 КЗ съдът е приел за безспорно установено, че вредите са последица от влошените качества на пътя-настъпили са в резултат на попадане на процесния автомобил в необезопасена дупка на пътното платно /липсващ капак на шахта/, което е общинска собственост. Съгласно чл.29 от Закона за пътищата /в редакцията действувала към момента на ПТП/, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общините. В тази връзка независимо от обстоятелството, че липсващият капак би могъл да бъде собственост на дружеството В и К, тъй като се намира на пътя за чието поддържане и надзор отговаря [община], последната е легитимирана на основание чл.50 ЗЗД да отговаря по предявения иск за вреди. Направен е решаващият извод, че според цитираната разпоредба собственикът на вещта и лицето под чийто надзор се намира са солидарно отговорни; че отговорността е безвиновна и претенцията може да бъде насочена към всяко от солидарно отговорните лица за целия размер на щетата.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос за субекта и характера на отговорността по чл.50 ЗЗД е релевантен за изхода на спора. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1959 год., ППВС № 17/18.11.1963 год. и ППВС № 4/30.10.1975 год. С цитираните постановления на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по въпросите за непозволеното увреждане и приложението на чл.45, 49 и 50 ЗЗД и по този начин са преодоляни съществуващите противоречие при прилагането от съдилищата на различните хипотези на отговорността за непозволено увреждане предвидени от закона. Съгласно цитираната задължителна практика, законоустановената солидарна отговорност по чл.50 ЗЗД на собственика на вещта и на лицето под чийто надзор тя се е намирала към момента на причиняване на вредите е във всички случаи безвиновна – т.е. обективна. В тази връзка погрешно се явява застъпеното от касатора становище, че по делото липсват доказателства, обосноваващи евентуална отговорност на собственика на вещта, а съгласно чл.45 ЗЗД отговорността за непозволено увреждане поначало е в резултат на виновна и противоправна дейност. Съгласно т.1 от ППВС № 7/1959 год. отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 и чл.50 ЗЗД. В случая, видно от данните по делото, въззивният съд е действувал в съответствие със задължителната съдебна практика като е приложил точно материалния закон.
По изложените съображения и на основания чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-162/27.11.2009 год., постановено по в.гр.дело № 477/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: