4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№424
гр. София,27.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 473 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. като [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Я. Т. Т. – Т., срещу решение № 33 от 11.02.2011г. по в. т. дело по несъстоятелност № 136/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 216 от 29.10.2010г. по дело по несъстоятелност № 953/2010г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 01.12.2009г.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за делото, който се решава противоречиво от съдилищата: относно критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. Позовава се на противоречие с решение от 26.11.2010г. по в. т. дело № 1082/2010г. на Пловдивски апелативен съд, решение по в. т. дело № 1171/2010г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 63/23.03.2011г. по в. т. дело № 61/2011г. на Варненски апелативен съд, решение № 32/22.02.2011г. по в. т. дело № 615/2010г. на Варненски апелативен съд и решение № 52/07.02.2011г. по т. дело № 985/2010г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивната инстанция, след като е обсъдила заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и представените в двете съдебни производства писмени доказателства, констатирала е коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност, финансова автономност, взела е предвид извършените плащания през 2008г. и 2009г. по договорените кредити, е приела, че финансовите затруднения на едноличния търговец през 2007г. и 2008г. са били временни, а през 2009г. и 2010г. са станали с траен и необратим характер. Решаващият съдебен състав е стигнал до извод, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 01.12.2009г., когато длъжникът е извършил последните плащания към кредитори, след което е спрял окончателно плащанията към всички кредитори и затрудненията му са станали трайни и необратими. Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на твърдението на длъжника, че началната дата на неплатежоспособността му е 31.01.2008г., тъй като към тази дата и към 31.12.2008г. длъжникът е отчел печалба от дейността си, продължил е дейността си, получавал е приходи, извършвал е плащания със забава и едва през 2009г. тенденцията на неплатежоспособност е станала трайно състояние.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние, настъпването на трайна тенденция да не може да погасява задълженията и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Въззивният съд, като е обсъдил приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза и е направил преценка за началната дата на неплатежоспособността, отчитайки различните тенденции в икономическото състояние на дружеството за периода 2007-2010г. и извършваните и през 2008г. и 2009г. плащания, не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради противоречие с решение от 26.11.2010г. по в. т. дело № 1082/2010г. на Пловдивски апелативен съд, решение по в. т. дело № 1171/2010г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 63/23.03.2011г. по в. т. дело № 61/2011г. на Варненски апелативен съд, решение № 32/22.02.2011г. по в. т. дело № 615/2010г. на Варненски апелативен съд и решение № 52/07.02.2011г. по т. дело № 985/2010г. на Пловдивски апелативен съд. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от цитираните от касатора дела.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 11.02.2011г. по в. т. дело по несъстоятелност № 136/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
4