4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№432
гр. С., 28.06..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 725 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу решение № VІ-98 от 25.01.2009г. по в. гр. дело № 553/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, 6 въззивен състав, с което след отмяна на решение № 201 от 26.05.2009г. по гр. дело № 74/2008г. на Районен съд Карнобат и отхвърляне на предявения от Ч. А. Ч. от [населено място] срещу предпочитания ответник [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 4 540 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” от 09.02.2007г., е осъден вторият евентуален ответник [община] да заплати на Ч. А. Ч. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4 042 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил „Мерцедес” Е 300 Д, с ДК [рег.номер на МПС] вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2007г. в [населено място], [улица]пред дом № 12, ведно със законната лихва от 30.04.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 726,14 лв. – деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно ангажиране отговорността на [община] по реда на чл. 49 ЗЗД в противоречие с практиката на съдилищата. Към касационната жалба касаторът е приложил решение № 1468/04.12.2008г. по гр. дело № 45/2008г. на ВКС, ГК, V г. о. и решение от 11.02.2009г. по гр. дело № 3338/2007г. на СГС, ВО, ІV-А състав.
Ответникът Ч. А. Ч. от [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и неотносимост на приложените от касатора съдебни решения поради това, че касаят ПТП, настъпили при различна обстановка.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства /протокол за ПТП, свидетелски показания, заключение на автотехническа експертиза/ е установил, че на 18.12.2007г. върху заледен и неопесъчен участък от уличната мрежа на [населено място] – [улица]е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес” Е 300 Д, с ДК [рег.номер на МПС] . За да уважи предявения иск срещу ответника [община], решаващият съдебен състав е приел наличието на предпоставките за ангажиране безвиновната отговорност на общината по чл. 49 ЗЗД за настъпването на процесните вреди на собствения на ищеца лек автомобил. Изложил е съображения, че [община] не е изпълнила задължението си да поддържа и опесъчава съответната част от уличната мрежа – [улица], съгласно чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 6, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП, и отговаря за бездействието на лицата, на които е възложила дейността по поддържането на пътя. След като е констатирала, че водачът на автомобила А. Ч. също е допринесъл за пътно-транспортното произшествие поради шофиране с несъобразена скорост, въззивната инстанция е направила извод, че неговата отговорност не може да бъде взета предвид в настоящото производство, тъй като не е собственик на увредения лек автомобил, поради което разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Поради допустимостта искът да бъде предявен срещу един от солидарните длъжници /чл. 122, ал. 1 и чл. 53 ЗЗД/ решаващият съдебен състав е заключил, че обезщетението не следва да бъде намалявано.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Релевантният по делото материалноправен въпрос се отнася до предпоставките за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. Д. на касатора, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата, е неоснователен. За да бъде ангажирана обективната отговорност за деликт при или по повод извършване на възложена работа по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е възложил на друго лице определена работа; 2/ за ищеца да са настъпили вреди; 3/ вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, включително и при бездействие; 4/ вина на лицето, на което е възложена работата. Не се изисква определена форма за възлагането на работата – може да бъде възложена устно, писмено, с различни видове договори, въз основа на заповед и др. Вредите могат да бъдат причинени, както при извършване на възложената работа, така и в резултат на бездействие. В настоящия случай съобразно трайноустановената съдебна практика въззивният съд е изследвал необходимите предпоставки, констатирал е, че същите са изпълнени, поради което е уважил предявения иск по отношение на втория евентуален ответник. Вредите са причинени в резултат на бездействието на [община], респективно служителите и работниците на дружеството, на което ответникът е възложил зимното поддържане и снегопочистване на уличната мрежа в [населено място], както и вследствие на действията на водача на автомобила А. Ч. – шофиране с несъобразена скорост, предвид зимните условия. При наличие на солидарна отговорност поради причиняване на вредите от няколко лица съгласно чл. 53 ЗЗД, пострадалият има право да предяви иска си солидарно срещу причинилите вредите лица, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Като е осъдил [община] да заплати обезщетението за причинените вреди в пълен размер, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Приложените решение № 1468/04.12.2008г. по гр. дело № 45/2008г. на ВКС, ГК, V г. о. и решение от 11.02.2009г. по гр. дело № 3338/2007г. на СГС, ВО, ІV-А състав са неотносими и не установяват противоречива съдебна практика по релевантния материалноправен въпрос. Решението на ВКС е постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, а решението на СГС – по иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е заявено искане и не са налице данни, че такива са направени от страна на ответника Ч. А. Ч. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-98 от 25.01.2009г. по в. гр. дело № 553/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, 6 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: