3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
гр. София, 27.06. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 458 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуални представители З. Л. и П. В. срещу решение № 59 от 09.02.2011г. по т. дело № 905/2010г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение №243 от 25.06.2010г. по дело по несъстоятелност № 120/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 31.10.2009г.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: за определяне началната дата на неплатежоспособността съобразно коефициентите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост, рентабилност и др. Позовава се на противоречие с решение № 344/29.04.2004г. по т. дело № 1288/2003г. на ВКС, решение № 43/07.02.2005г. по т. дело № 439/2004г. на ВКС, решение № 659/10.11.2005г. по т. дело № 124/2005г. на ВКС, решение № 820/29.12.2005г. по т. дело № 535/2005г. на ВКС, решение № 174/14.03.2006г. по т. дело № 588/2005г. на ВКС, решение № 154/23.03.2007г. по т. дело № 641/2006г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008г. по т. дело № 239/2008г. на ВКС и решение № 63/03.04.2008г. по т. дело № 678/2007г. на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] в несъстоятелност не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивната инстанция въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приела, че за периода от 2000г. до 2009г., с изключение на 2008г., дружеството е било на загуба, което е мотивирало първоинстанционният съд след съобразяване с коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост да обяви [фирма], [населено място] в несъстоятелност. За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което за начална дата е определен 31.10.2009г., решаващият съдебен състав е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установил е, че всички плащания на търговеца са преустановени на 31.10.2009г. и е изложил съображения, че жалбоподателят НАП не е доказал в кой по-ранен момент е настъпила неплатежоспособността на дружеството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантният материалноправен въпрос се свежда до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Само въз основа на обстоятелството, че са съставени ревизионни актове на Териториална дирекция П. на НАП и разпореждания на Районно управление „Социално осигуряване” П. към НАП не може да се приеме, че оттогава е налице невъзможност за плащане, тъй като в последващи периоди дружеството е погасявало задължения към други кредитори, извършвало е разплащания по фактури към различни доставчици. Въззивният съд, като е обсъдил приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и е направил преценка за началната дата на неплатежоспособността, отчитайки различните тенденции в икономическото състояние на дружеството за периода 2000-2009г. и извършваните до 31.12.2009г. разплащания, не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика.
Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с цитираните съдебни актове, тъй като различното решаване на поставения въпрос за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 09.02.2011г. по т. дело № 905/2010г. на Апелативен съд П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.