2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр. София, 05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 211 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. К. срещу определение № 824/24.11.2010г. по ч. т. дело № 667/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 9172/17.08.2009г. по ч. гр. дело № 7696/2009г. на Софийски градски съд. С въззивното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 24.11.2008г. по гр. дело № 33305/2008г. на Софийски районен съд, 25 състав, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу П. С. П. и Н. Г. К., двамата от [населено място].
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението. Частният жалбоподател релевира доводи, че повторното произнасяне на решаващия съдебен състав на ВКС по въпрос, по който друг състав на същия съд вече се е произнесъл в обратен смисъл относно допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване, е в нарушение на основния принцип в гражданския процес за процесуална икономия. Прави оплакване за неправилност на извода, че определението на СГС не е преграждащо и че не попада сред лимитативно изброените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК въззивни определения, подлежащи на касационен контрол. Неправилно решаващият съдебен състав е възприел, че въззивното определение на СГС е постановено по частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, като не е съобразил, че няма осъден длъжник, нито има разпореждане на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение на парично задължение, нито е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде обезсилен, евентуално отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е основателна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че определението, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността и е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело , поради което не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Изложени са и съображения, че обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство.
Съображенията и доводите в обжалваното определение са принципно правилни относно разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение съгласно чл. 419 ГПК, т. е. когато заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е уважено и е издаден изпълнителен лист. В настоящия случай обаче Софийски районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу П. С. П. и Н. Г. К., двамата от [населено място]. Това разпореждане е обжалвано от заявителя с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК и Софийски градски съд с определението – предмет на частната касационна жалба, е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава разпореждане на районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист, е от категорията на съдебните актове, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство – заповедното производство, поради което подлежи на касационно обжалване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за произнасяне по частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 824/24.11.2010г. по ч. т. дело № 667/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение определение № 32 от 24.02.2011г. по т. дело № 127/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение за произнасяне по частната касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.