1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 09.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 182 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца А. Т. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Ц. К. и ответника В. И. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. В. К. срещу решение № 150 от 08.12.2010г. по в. гр. дело № 329/2010г. на Търговищки окръжен съд, гражданско отделение.
К. – ищец обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на решение № 328 от 30.07.2010г. по гр. дело № 392/2010г. на Търговищки районен съд, 11 състав, е отхвърлен иска за сумата 11 107,86 лв., представляваща лихви за периода от 06.05.2006г. до 02.03.2010г., и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 394 лв. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и претендира присъждане на разноски. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища /решение № 208/21.03.2006г. по т. дело № 498/2005г. на ВКС, ТК, І т. о., Тълкувателно решение № 1/2005г. по т. дело № 1/2004г. на ВКС, ОСТК и решение № 443/16.01.2006г. по в. гр. дело № 600/2005г. на Великотърновски апелативен съд/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: при иск по чл. 534 ТЗ, от коя дата могат да бъдат търсени лихви за забава – от датата, на която е придобито правото на иск по чл. 534 ТЗ или от датата, на която е предявен записът на заповед; когато се погаси по давност правото на иск по записа на заповед с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 531 ТЗ, погасява ли се и правото на иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД; дали предявяването на записа на заповед представлява покана за плащане с оглед присъждане на лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 534 ТЗ.
Ответникът оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на твърдените от последния предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като по релевираните от ищеца правни въпроси има произнасяне от ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 73/20.07.2009г. по т. дело № 550/2008г., ТК, І т. о., и въззивният съд не се е отклонил от правната позиция на ВКС по приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 534, ал. 1 ТЗ.
К. – ответник обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 328 от 30.07.2010г. по гр. дело № 392/2010г. на Търговищки районен съд, 11 състав в частта, с която В. И. В. е осъден да заплати на А. Т. А. на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ сумата 21 200 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 05.04.2006г., ведно със законната лихва от 11.03.2010г. до изплащане на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 786 лв. – разноски по делото. Въззивното решение е обжалвано от ответника и в частта, с която въззивният съд не е присъдил направените разноски за въззивното производство в размер на платената държавна такса 646,16 лв. К. – ответник прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и претендира присъждане на разноски. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г. на ВКС, ОСТК: въпроса за наличието на наименованието „запис на заповед” в менителничния ефект.
Ищецът оспорва касационната жалба на ответника и прави възражение за липса на твърдяното от последния основание за допускане на касационно обжалване, тъй като процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити и въззивният съд се е произнесъл в съотвествие с т. 1 от посоченото тълкувателно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с изключение на касационната жалба на ответника в частта, с която въззивният съд не е присъдил направените разноски за въззивното производство в размер на платената държавна такса 646,16 лв. В тази част касационната жалба на ответника има характер на молба за допълване/изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 534 ТЗ, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки: действителен от формална страна менителничен ефект – редовен от външна страна запис на заповед; държане на ценната книга; прескрибирано право по нея; приносителят на записа на заповед търпи вреда, изразяваща се в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта; налице е обогатяване на издателя на процесния запис на заповед, поради това, че спестява разходи за погасяване на задължението; налице е причинна връзка между обогатяването и обедняването на двете страни. Направеното от ответника по иска възражение за недействителност на записа на заповед поради това, че не съдържа в съдържанието си текста „запис на заповед” е прието за неоснователно, тъй като текстът „запис на заповед” е поставен под мястото на плащане, във връзка с предявяването и протеста и преди подписа на издателя, поради което е направен извод, че е част от текста на документа.
За да отхвърли иска за лихви за минало време, въззивният съд е приел, че лихви се дължат от постъпването на исковата молба в съд, а не от датата на падежа на записа на заповед. Изложил е съображения, че искът по чл. 534 ТЗ почива на правилата на неоснователното обогатяване, предявява се в нов тригодишен давностен срок, поради което лихви могат да се търсят единствено след покана за плащане, каквато в случая представлява исковата молба. Поради погасяване правото на иск по записа на заповед по чл. 531 ТЗ се е погасило и правото на иск по чл. 86 ЗЗД за лихви за минало време от датата на падежа на записа на заповед.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По касационната жалба на ищеца:
Съобразно формулираните от касатора – ищец правни въпроси и данните по делото релевантните материалноправни въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: 1/ при иск по чл. 534 ТЗ кой е началният момент, от който издателят на записа на заповед изпада в забава – датата, на която е придобито правото на иск по чл. 534 ТЗ, датата, на която е предявен записът на заповед, или датата на покана за плащане; 2/ дали при погасяване по давност на правото на иск по записа на заповед с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 531 ТЗ се погасява и правото на иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По посочените правни въпроси има задължителна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 229/06.01.2011г. по т. дело № 259/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която когато записът на заповед е прескрибиран или преюдициран, датата на предявяване на записа на заповед за плащане не може да се приеме за начален момент, от който издателят изпада в забава за плащане на сумата, с която той се е обогатил във вреда на приносителя на ефекта съгласно чл. 534, ал. 1 ТЗ. С погасяване на правото на пряк иск по записа на заповед с тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, за приносителя на ефекта възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ срещу издателя на ефекта. Поради акцесорния характер на вземането за лихва за забава с погасяване на правото на пряк иск по записа на заповед с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 531 ТЗ се погасява и правото на иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 531 ТЗ. При прескрибиран или преюдициран менителничен ефект, за да изпадне в забава издателят на записа на заповед, е необходимо да бъде поканен от приносителя на ефекта да плати сумата, с която се е обогатил във вреда на последния.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 288, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по релевантните материалноправни въпроси е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Поради това позоваването на противоречие с решение № 208/21.03.2006г. по т. дело № 498/2005г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 443/16.01.2006г. по в. гр. дело № 600/2005г. на Великотърновски апелативен съд е неоснователно.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 288, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай.
По касационната жалба на ответника:
Посоченият от касатора – ответник въпрос за наличието на израза „запис на заповед” в текста на документа е релевантен за спора, тъй като една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ е наличие на запис на заповед с изискуемите в чл. 535 ТЗ реквизити, който е прескрибиран /поради погасяване на прекия менителничен иск по давност/ или преюдициран /поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по ефекта/. Този въпрос не е решен в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г. на ВКС, ОСТК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед”. Съобразявайки се със задължителната съдебна практика, решаващият съдебен състав е проучил реквизитите на процесния менителничен ефект и е установил, че в текста на документа се съдържа изразът „запис на заповед”.
Поради липса на твърдяното от касатора – ответник основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в осъдителната му част, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Търговищки окръжен съд. С оглед изхода на спора разноски на страните за касационното производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 08.12.2010г. по в. гр. дело № 329/2010г. на Търговищки окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.