3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 07.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 292 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния пълномощник адв. К. И. М. срещу определение № 100 от 09.02.2011г. по в. ч. т. дело № 36/2011г. на Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 4 от 24.01.2011г., с което съдия по вписванията в Районен съд Силистра е отказал да разпореди на Службата по вписванията да заличи /пълно или частично/ законна ипотека, вписана на 30.07.2008г. с вх. рег. № 5360, том І, акт № 76 по описа на Служба по вписванията [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението е посочена предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът „при закупуване на имот, който се плаща с кредитни и със собствени или други средства, банката има ли право да учреди законна ипотека върху целия имот или има право да впише законна ипотека само върху частта от него, съответстваща на частта на кредитните средства в продажната цена” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
[фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Подадената до съдия по вписванията при Служба по вписванията [населено място] молба [фирма], [населено място] е за заличаване на вписаната в полза на [фирма], [населено място] на 30.07.2008г. законна ипотека върху имот с кадастрален ид. № 66425.514.81, находящ се в [населено място], [улица] /акт 44, т. VІІ, р. № 9044/30.07.2008г./вх. рег. 5360, т. І, стр. 36/ поради неидентифициране на искането на банката или поне върху 13.04% ид. части от него.
С определение № 4/24.01.2011г. съдия по вписванията в Районен съд Силистра е отказал да разпореди на Служба по вписванията [населено място] да впише молбата за заличаване на вписаната законна ипотека поради това, че не са налице трите хипотези за заличаване на ипотеката – съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, съдебен акт, който да постановява заличаването или изтичане на 10 години от вписване на ипотеката и неподновяването й. В определението е посочено, че молителят трябва да се обърне към съответния съд, който да се произнесе по искането му, след което съдебният акт ще бъде вписан в Службата по вписванията.
За да потвърди определението на съдията по вписвания, Силистренски окръжен съд с оглед твърдението в жалбата, че отправеното с молбата искане не е за заличаване, а за отмяна на допуснатото вписване, е приел, че процесуално действие на отмяна на постановени на същото ниво нотариални вписвания не е законодателно предвидено. Излага съображения, че ипотеката се вписва върху целия имот, независимо от размера на дължимите за закупуването му средства. Решаващият съдебен състав сочи, че при реализиране на правата на кредитора чрез продажба на ипотекирания имот поради непогасяване на паричното задължение към него, същият ще бъде удовлетворен от получената при продажбата сума до размера на вземането си, а останалата част според конкретните обстоятелства ще бъде реализирана като остатък за длъжника или за удовлетворяване на привилегировани кредитори, които в определени хипотези могат да бъдат предпочтително удовлетворени съобразно реда по чл. 136 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „дали при закупуване на имот, който се плаща с кредитни и със собствени или други средства, банката има право да учреди законна ипотека върху целия имот или има право да впише законна ипотека само върху частта от него, съответстваща на частта на кредитните средства в продажната цена” е важен, но не е релевантен, тъй като не е от значение за изхода на делото. Този въпрос е относим към иск за установяване недействителност на учредяването на законната ипотека съгласно чл. 170 ЗЗД и иск за заличаване на вписването на ипотеката по чл. 179, ал. 1, пр. трето ЗЗД, доколкото тези искове биха били основателни. Съдията по вписванията не разполага с правомощия да се произнася по искане за недействителност на учредената законна ипотека, нито има право да отмени допуснатото вписване. Целеният от частния жалбоподател ефект не може да бъде постигнат и по пътя на обжалване на отказа на съдията по вписванията, постановен в производството по чл. 19 и сл. от Правилника за вписванията.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Силистренски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100 от 09.02.2011г. по в. ч. т. дело № 36/2011г. на Силистренски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: