4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 27.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1161 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. Б. срещу решение № 360 от 30.06.2010г. по гр. дело № 2921/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което след частична отмяна на решението от 08.04.2009г. по гр. дело № 0653/2006г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 4 състав е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 200 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за охрана от 06.11.2001г. и данъчна фактура № 2007/01.07.2002г., сумата 37 193 лв., представляваща договорна лихва за забавеното плащане за периода от 01.08.2002г. до 30.09.2004г. и сумата 3 000 лв. – съдебни и деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с приложното поле на чл. 100 ГПК /отм./ в противоречие с практиката на ВКС: насочването на иска срещу лице, което не е съществувало преди завеждането му, съставлява ли нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена по реда на чл. 100 ГПК /отм./ и от кой момент се счита предявен иска срещу друг ответник, за когото е поискано конституирането му като такъв година и половина по-късно.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. оспорва касационната жалба и изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Релевира доводи, че формулираният от касатора въпрос не е съществен, защото при новото разглеждане на делото въззивният съд се е произнесъл в изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени с влязлото в сила определение от 11.05.2007г., поради което процесуалните действия на САС след връщане на делото от ВКС са напълно в съответствие с разпоредбите на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС. Относно приложените три броя решения и две определения поддържа становище, че са постановени от отделни състави на ВКС, представляват практика на ВКС по отделни казуси и са извън приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените съдебни актове не биха могли да бъдат основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като са еднозначни и непротиворечиви, решават по един и същ начин повдигнатия в тях въпрос – относно липсата на процесуална правосубектност по отношение на починали физически лица, който въпрос е неотносим към настоящия спор. Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че е налице облигационна връзка между страните въз основа на договор за услуга – въоръжена охрана, сключен между ищеца и праводателя на ответника – [фирма], преобразуван чрез вливане във [фирма] при условията на универсално правоприемство. Съдебният състав е изложил съображения, че към момента на предявяване на исковата молба посоченият в обстоятелствената част на исковата молба ответник [фирма] не съществува поради вливането му във [фирма], но посочването на правосубектния ответник не представлява изменение на иска поради това, че предприетите до връчване на преписа поправки в съдържанието на исковата молба не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за изменение на иска. До момента на връчването на препис от исковата молба ищецът може да я променя без процесуални ограничения и подобно изменение в съдържанието й се счита за поправка, поради което поправената искова молба срещу надлежна правосубектна страна се смята за редовна от деня на подаването й – 12.01.2005г.
Въззивният съд е приел за доказани исковете съответно в размер 16 200 лв. – неплатена част от възнаграждението за въоръжена охрана за извършени договорени услуги през периода м. март 2002г. – м. юни 2002г., и 37 193 лв. – договорна лихва за забавено плащане за претендирания период на 25-месечна забава.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност, решаващият съдебен състав е констатирал кога става изискуемо всяко от вземанията за възнаграждение и е приел, че към датата на предявяването на иска – 12.01.2005г. давността не е изтекла, включително и тригодишната давност досежно изтеклите лихви, поради което не е обсъдил доводите на ищеца за прекъсване на давността при условията на чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да конкретизира и уточни посочените от правни въпроси. Предвид касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, посочените от касатора процесуалноправни въпроси са от значение за решаването на конкретния спор и могат да бъдат уточнени по следния начин:
1/ Ако искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество, представлява ли изменение на ответника по смисъла на чл. 117 ГПК /отм./ или отстраняване на нередовност /поправка/ на исковата молба;
2/ От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество преди подаване на исковата молба.
Първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, видно от обжалваното решение и представените от касатора решение № 4262/15.12.1983г. по гр. дело № 2082/1983г., ВС, І г. о., решение № 402/14.04.1995г. по гр. дело № 1745/1994г., ВС, ІV г. о. и решение № 1640/06.11.1998г. по гр. дело № 1070/1997г., ВС, ІV г. о. , поради което решението на Софийски апелативен съд следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК. Отговорът на втория въпрос е обусловен от отговора на първия, поради което съдът дължи произнасяне по него с решението по същество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 30.06.2010г. по гр. дело № 2921/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 200 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за охрана от 06.11.2001г. и данъчна фактура № 2007/01.07.2002г., сумата 37 193 лв., представляваща договорна лихва за забавеното плащане за периода от 01.08.2002г. до 30.09.2004г. и сумата 3 000 лв. – съдебни и деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 067,86 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: