5 от 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 798 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Н. Г. М., срещу решение № 73 от 28.04.2010г. по гр. дело № 73/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 71 от 13.11.2009г. по т. гр. дело № 214/2008г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен предявеният от В. А. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], иск, с който се претендира да се признае за установено по отношение на [фирма], [населено място], че не е длъжник по изпълнителния лист, издаден по т. дело № 59/2005г. на Русенски окръжен съд и по изпълнително дело № 20087190400155 на ЧСИ С. Я., рег. № 719, с район на действие ОС – Варна, като неоснователен и В. А. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 4 000 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът в писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – възивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: въпроса за обвързващата сила на пресъдено нещо на осъдителното решение по т. дело № 59/2005г. на Русенски ОС; допустимостта на договора за тайм чартър № 42/29.03.2001г. като доказателство по настоящото дело, предвид факта, че не е бил представен като доказателство по приложеното т. дело № 59/2005г. на Русенски ОС; въпроса за отговорността на лице, чиито идентификационни данни не съвпадат с данните на лицето по отношение на което е влязло в сила осъдителното решение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. З. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопустимост, тъй като касаторът не е конкретизирал поставените от него материалноправни и процесуалноправни въпроси към коя от разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК се отнасят. Релевира доводи, че по отношение на първия материалноправен въпрос относно действието на силата на присъдено нещо липсва точна формулировка на какъв въпрос съдът е дал отговор, а процесуалноправен въпрос не е посочен.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд, позовавайки се на доказателствата по делото, е приел, че въпросът дали В. А. А. е длъжник по изпълнителния лист, издаден по т. дело № 59/2005г. на Русенски окръжен съд, е разрешен с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, както и с влязло в сила разпореждане за издаване на изпълнителен лист, по отношение на които не са използвани извънредните способи за отмяна на влязло в сила решение. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че качеството на длъжник по изпълнителния лист се придобива с влизане в сила на осъдителното решение. Поради това въззивният съд е направил извод за неотносимост на въпросите за нередовността при призоваването на В. А. и неоснователността на иска по т. дело № 59/2005г. на Русенски ОС към предмета на доказване на предявените отрицателни установителни искове.
По второто искане за признаване за установено, че В. А. А. не е длъжник по изпълнителното дело, въззивната инстанция е приела, че качеството на длъжник по изпълнителното дело ищецът е придобил с образуване на изпълнителното дело по молба на взискателя [фирма], [населено място], в която са посочени ЕГН и адрес на ищеца В. А., така както са посочени и във въззивната жалба.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.
По въпроса за обвързващата сила на пресъдено нещо на влязло в сила осъдително решение е налице задължителна съдебна практика, съгласно която решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното основание. Посочената съдебна практика не се налага да бъде променяна или осъвременявана, нито се касае до настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въпросът за допустимостта на договора за тайм чартър № 42/29.03.2001г. като доказателство по настоящото дело, предвид факта, че не е бил представен като доказателство по приложеното т. дело № 59/2005г. на Русенски ОС, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не касае тълкуване на правни норми, а е конкретен въпрос, който зависи от фактите и обстоятелствата, за които се представя съответното доказателство и е относим към задължението на съда да извърши преценка доколко съответното доказателствено средство е относимо, допустимо и необходимо. От една страна, въззивният съд, като се е позовал на договора за тайм – чартър, е изпълнил горепосоченото си задължение. От друга страна, посоченият договор е представен като доказателство с отговора на частната жалба, подадена от В. А. А. с ЕГН [ЕГН] против разпореждането на Русенски ОС за издаване на изпълнителен лист по т. дело № 59/2005г. Обосноваването на идентичност между лицето, по отношение на което е постановено осъдително решение и е издаден изпълнителен лист, от една страна, и длъжникът по изпълнителното дело – ищец по отрицателния установителен иск, от друга страна, е допустимо да се извърши с писмени доказателства, които не са представени в производството по осъдителния иск, включително с договора за тайм – чартър, копието от лична карта и др.
Въпросът за отговорността на лице, чиито идентификационни данни не съвпадат с данните на лицето по отношение на което е влязло в сила осъдителното решение, е ирелевантен, тъй като съдът е установил, че се касае до едно и също физическо лице. Релевантните по делото въпроси относно идентифицирането на страната могат да бъдат уточнени по следния начин: как следва да се индивидуализира ответникът в осъдителното решение и изпълнителния лист; непосочването на ЕГН и постоянен адрес на ответника по осъдителния иск обосновават ли недължимост на сумата по изпълнителния лист от длъжника по изпълнителното дело. По отношение на уточнените правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е постоянна съдебна практика, съгласно която физическото лице се индивидуализира чрез трите му имена и единния граждански номер, който съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, чрез който същите се определят еднозначно. За съда не съществува задължение в диспозитива на осъдителното решение да посочи ЕГН на ответника, но е длъжен в решението да установи активната и пасивна материалноправна легитимация по отношението на страните по делото и правни спор, а при издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение и образуване на изпълнително дело, е необходимо длъжникът да е достатъчно точно индивидуализиран, за да се избегнат грешки при насочване на изпълнението, така че изпълнението да не се проведе по отношение на лице, чуждо на правния спор, а да е насочено срещу съответната страна по спора – ответник по уважения осъдителен иск. В конкретния случай тази индивидуализация е направена в изпълнителния лист чрез посочване на ЕГН на ответника по осъдителния иск В. А. А.. Неизпращането на призовки и съобщения на постоянния адрес на В. А. по личната карта може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но не и основание за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, както е приел и въззивният съд.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 28.04.2010г. по гр. дело № 73/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.