5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
С. 29.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1074/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 249 от 19.V.2010 г. по т.д. № 2917/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 558 от 29.VІ.2009 г. по т.д. № 1908/ 2006 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] – [населено място] срещу Д. [фирма] – [населено място]: за 21 829.74 лв. и за 5 820.27 лв. – застрахователно обезщетение за щети по влекач “И.” с д.к. [рег.номер на МПС] , и по полуремарке “Трейлърс” с д.к. [рег.номер на МПС] , настъпили при ПТП на 14.ХІ.2005 г. и за обезщетение за забавено плащане: 1314 лв. на първото застрахователно обезщетение и 350.34 лв. на второто, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение жалбоподателят поддържа, че са разрешени от съда правните въпроси: 1. Как се доказва употреба на алкохол в кръвта над 0.5 промила – с наказателно постановление, респ. присъда или и с други доказателства, трябва ли да са събрани от решаващия съд по реда на ГПК и има ли градиране на доказателствената стойност на различните методи по Наредба №30/27.VІ.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, 2. Допустимо ли е в производството по ГПК да се използва доказателство, преценено в производството по НПК като негодно в заради нарушаване на законоустановения ред за събиране и изготвяне, 3. Какъв е характерът на химическото изследване и на протокола за химическа експертиза по чл. 17 от Наредбата – писмено доказателство или експертиза, 4. Чия е доказателствената тежест за установяване спазването на правилата за вземане на кръвна проба и изготвяне на химически анализ, установени от Наредбата, 5. Освобождаването от отговорност за плащане на обезщетение по т.11.11 от ОУ изисква ли причинно – следствена връзка между употребата на алкохол и вредите и 6. Тази клауза валидна ли е, когато водачът на МПС и застрахованото лице са различни. Жалбоподателят счита, че по изложените 1, 2, 3, 5 и 6 въпроси, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с липса на съдебна практика, а по изложения въпрос 4 не конкретизира кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа. Иска да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Д. [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК редакция Д.в. бр.59/2007 г., тъй като жалбата е от 9.VІІІ.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.), затова намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено решението, с което са уважени исковете по чл. 399 (отм.) ТЗ за застрахователно обезщетение и за обезщетение за забавено плащане за причинени при ПТП на 14.ХІ.2005 г. вреди на застрахованото имущество, по съображения, че между страните са налице валидни застрахователни договори “автокаско”, че повредите са установени, като е основателно възражението на ответника по чл.11.11 от ОУ, че не поема риск и не плаща обезщетение за вреди, нанесени на МПС след употреба на алкохол от водача, с което се нарушават законите на държавата, в която е настъпило застрахователното събитие. За да приеме, че водачът е употребил алкохол в концентрация, обуславяща “пияно състояние” над 0.5 промила, която се санкционира по ЗДП, съдът е изложил, че е посочен редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, в Наредба № 30 от 27.VІ.2001 г. за реда за установяване, употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в чл. 2 ал. 2 от която е предвидено, че установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се извършва с използване на съответни технически средства и или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съдът е съобразил разпоредбите на Наредбата, че резултатите от теста с техническо средство, се проверяват с лабораторен анализ и медицински изследвания, както и съображенията в р. ІІ т. 4 б. ”а” на ППлВС №1/ 28.ІХ.1977 г. по НОХД № 2/ 1977 г., че пияно състояние на водача по смисъла на чл. 343 ал. 2 пр. 1 НК, при което психофизическото му състояние е увредено и той е непригоден да управлява МПС, е налице при концентрация на алкохол не по – малко от 0.5 промили, което може да се установява с всички доказателствени средства, а количеството алкохол в кръвта и функционалният му ефект за пригодността да управлява МПС, се установяват само от експертиза. С оглед задължителния характер на ППлВС №1/1977 г. и изложеното в него, че медицинска експертиза е необходима и когато е пропуснато да се извърши химически анализ на кръвта на водача или когато той се е противопоставил на това, но от доказателствата е установено количеството приет алкохол, въззивният съд е направил извода, че градацията на допустимите по Наредбата начини за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство, е в полза на медицинската експертиза – главно доказателствено средство. Възприел е отразеното в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 4254/17.ХІ.2005 г., с който при поискано повторно извършване на химическа експертиза, е потвърден първоначалният резултат 2.7 промила, а не констатациите в Протокола за оглед на ПТП от 14.ХІ.2005 г. и резултата от теста с техническо средство на мястото на ПТП – отрицателна проба. Оспорването от ищеца на доказателствената стойност на медицинската експертиза – химически анализ на кръвта, с оглед начина на извършването й (взимане на кръвна проба в нарушение на чл. 11 ал. 2 от Наредбата), съдът е приел за неоснователно, по съображения, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство, е непротивопоставимо и не обвързва гражданския съд, съгласно чл. 222 ГПК (отм.). За неоснователно е приел и възражението на ищеца, че експертизата – химически анализ на кръвта по чл. 15 от Наредбата, е недопустимо доказателствено средство, неприето в настоящото производството, по съображения, че понастоящем по делото такова изследване на кръвта е невъзможно, а е допустимо изслушване на медицинска експертиза, която е за пригодността на водача да управлява МПС по време на ПТП, но не и за съдържанието на алкохол в кръвта му, което се установява с лабораторно изследване и анализ. Съдът е изложил и съображения по довода на застрахователя за приложението на чл. 11.11 от ОУ, както и че е недоказано позоваването на чл.11.15 от ОУ.
От изложените от жалбоподателя въпроси, с оглед данните по делото и правомощията си ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, могат да се посочат релевантите за делото процесуалноправни въпроси: 1. Как се доказва употреба на алкохол в кръвта на водача на МПС над 0.5 промила и има ли градиране на доказателствената стойност на различните методи за установяване употреба на алкохол по Наредба №30/27.VІ.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, 2. Какъв е характерът на протокола за химическа експертиза по чл. 17 от Наредбата – писмено доказателство или експертиза – и при оспорването му поради неспазване на правилата на Наредбата за вземането на кръвна проба, чия е доказателствената тежест за установяване спазването на правилата, установени от Наредбата и допустимо ли е в производството по ГПК да се използва доказателство, преценено в производството по НПК, че химическата експертиза е опорочена. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси във връзка с приложението на чл. 11.11 от ОУ може да са важни, но не са релевантни за спора, тъй като решаващо е управлявал ли е водачът МПС след употреба на алкохол в кръвта 2.7 промила.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложените въпроси по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По първия въпрос е налице задължителна съдебна практика – ППлВС №1/28.ІХ.1977 г. по НОХД №2/1977 г., включващо се в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, както и практика на съдилищата: Р. № 183/ 22.Х2010 г. по т.д.№ 30/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Опр. № 538/2.Х.2009 г. по т.д.№ 381/2009 г. на ВКС, І ТО и др., което изключва поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тази практика е в смисъл, че алкохол в концентрация, обуславяща “пияно състояние” по смисъла на ЗДП над 0.5 промила, съгласно Наредба №30 от 27.VІ.2001 г. за реда за установяване, употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, се установява с използване на съответни технически средства и или чрез медицински и лабораторни изследвания, като градацията на допустимите по Наредбата начини за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство, е в полза на медицинската експертиза -химически анализ на кръвта – главно доказателствено средство.
По въпроса за оспорването на доказателствената стойност на медицинската експертиза – химически анализ на кръвта, с оглед начина на извършването й (взимане на кръвна проба в нарушение на чл. 11 ал. 2 от Наредбата), тъй като същата съставлява писмен свидетелстващ документ, тежестта на доказване пада върху страната, която го оспорва. По този въпрос също е налице установена съдебна практика, която е в смисъл, че доказване на оспорването страната следва да извърши в производството за претендирано застрахователно обезщетение и не може да ползва приетото в наказателно постановление за прекратяване на наказателното производство срещу водача поради опорочаване на химическата експертиза относно вземането на кръвната проба, с оглед разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.)
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 249 от 19.V.2010 г. по т.д. № 2917/ 2009 г. на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: