3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С., 16.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 965/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 47 от 28.V.2010 г. по т.д. № 88/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 660 от 30.Х.2009 г. по гр.д. № 1011/ 2009 г. на Районен съд – [населено място], с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 37 985.07 лв. – цена на закупени полиграфически изделия(бандероли, формуляри, кашони, етикети), със законната лихва от 25.V.2009 г., с оплакване за неправилност на решението. В Молба за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост, по въпроса: допустимо ли е неликвидно вземане да се предяви за прихващане с възражение или вземането следва да се предяви с насрещен иск, поддържа, че е решен противоречиво от първоинстанционния и от въззивния съд, на което основание иска да се допусне касационно обжалване. С последваща Молба жалбоподателят уточнява, че решението е недопустимо, като възражението за прихващане е разгледано едноинстанционно, само от въззивния съд, с което съществено са нарушени правата му и иска на това основание въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи възражението за прихващане.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като недопустима, като счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 3 ГПК, редакция Д.в. бр. 59/2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По твърдението на жалбоподателя, че въззивното решение е недопустимо поради разглеждането в една инстанция на възражението му за прихващане. Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, и когато жалбоподателят не излага оплаквания в този смисъл, като преценката на валидността и допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на касационната жалба. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост на въззивното решение поради разглеждането в една инстанция – от въззивния съд – на възражението за прихващане. Това че първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията за извършване на съдебно прихващане и не е уважил възражението за прихващане по изложените съображения, които са неправилни, е дало основание на въззивния съд да приеме, че възражението за прихващане е допустимо, но неоснователно, тъй като ответникът по делото не е доказал, че забавата да изпълни свои задължения към свой съконтрахент в Германия, не се дължи единствено и само на неточното изпълнение на задълженията на ищеца по делото, като забавата може да се дължи и на забава в доставките на други необходими материали и опаковки от други доставчици на ответника по тези поръчки. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи за неоснователност на възражението му за прихващане, не прави въззивното решение недопустимо.
Изложеният от жалбоподателя разрешен процесуалноправен въпрос за условията за разглеждане на съдебно евентуално възражение за прихващане, е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика по този въпрос, която е в смисъл, че възражението за прихващане, като процесуално действие на защита срещу предявения иск, е допустимо и основателно и когато насрещното вземане, заявено за прихващане, е неликвидно, защото вземането, предявено с възражението за прихващане, става ликвидно – установено по основание и размер, тъй като с постановяване на решението съдът ще се произнесе по съществуването и изискуемостта на вземането на ответника, в случай, че намери, че вземането на ищеца съществува – затова съдебното възражение за прихващане с неликвидно вземане е евентуално. За да е основателно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по този въпрос, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, не е достатъчно решението на първоинстанционния съд да противоречи на решението на въззивния съд, тъй като и двете решения не са влезли в законна сила.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За касационната инстанция жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 5000 лв. – разноски по делото – адвокатско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 47 от 28.V.2010 г. по т.д. № 88/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 5000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: