3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С. 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 530/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Н. А. П. – от [населено място] срещу Определение №127 от 17.ІІІ.2011 г. по ч.т.д. № 115/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 30.ХІ.2010 г. по т.д.№ 6/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което му е върната въззивната жалба поради неотстраняване нередовността й – невнасяне на държавна такса, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че е поискал удължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, което искане не е уважено и след влизане в сила на съдебният акт затова, съдът е следвало да му даде нов срок за внасяне на държавната такса, вместо което е върнал въззивната жалба. В Изложение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материално и процесуалноправен въпрос: 1. как следва да процедира съдът при молба по чл. 36 ГПК (отм.) и 2. при обжалване на разпореждането за отказ да удължи срока по чл. 36 ГПК (отм.) и след влизане в сила на това определение, следва ли съдът да даде нов срок за внасяне на държавна такса или може направо да върне нередовната жалба. Поддържа, че произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Прилага копия от Р.№101/2.Х.1963 г. по гр.д.№80/63 г. на ВС, ОСГК, Опр.№ 346/23.VІ.2009 г. по гр.д.№358/2009 г. на ВКС, Опр.№54/ 13.ІV.1999 г. по гр.д.№209/1999 г. на ВКС и Опр. от 5.ХІ.2007 г. по ч.гр.д.№ 1093/2007 г. на СОС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото и че цената на иска не е до 10 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, и намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното разпореждане за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване на нередовността й – невнасяне на държавна такса. Изложени са съображения, че жалбоподателят е разполагал със срок, много по-дълъг от предоставения от съда, да отстрани нередовността на жалбата след отпадане на пречките, изложени в Молбата по чл. 36 ГПК (отм.) и ако е сторил това, при евентуално връщане на жалбата, би могъл преюдициално да стои въпросът правилно ли съдът не е уважил молбата по чл. 36 ГПК (отм.). Съдът е посочил, че във всички случаи неоснователно жалбоподателят поддържа, че при постановения отказ за продължаване на срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба, съдът е следвало да му даде нов срок за внасяне на държавната такса.
От изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът: след влизане на определението по чл. 36 ал. 1 ГПК (отм.), с което не се уважава молба за удължаване на срок за внасяне на държавна такса, следва ли съдът да даде на страната нов срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба. Първият изложен от жалбоподателя въпрос не е релевантен за делото, тъй като с влязло в сила определение му е отказано удължаването на срока за отстраняване нередовноста на въззивната жалба (внасяне на държавна такса) – с Определението от 17.ІІ.2010 г. по т.д.№ 6/ 2007 г. на Д., обжалвано с частна жалба, която е недопустима и по която ч.гр.д.№325/2010 г. на ВАС е прекратено с Определение № 286/23.VІ. 2010 г., потвърдено от ВКС с Определение № 797/17.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 796/2010 г.
По разрешения процесуалноправен въпрос дали при обжалване на разпореждане за отказ за удължаване на срок по чл. 36 ГПК (отм.), след влизане в сила на това определение, съдът следва да дава нов срок за внасяне на държавна такса или да върне нередовната въззивна жалба, няма установена съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Посочените от жалбоподателя съдебни актове се нямат отношение към релевантния процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд и с тях той не доказва основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – отнасят се за продължаване на срока по чл. 36 ГПК (отм.) – Р.№101/2.Х.1963 г. по гр.д.№80/63 г. на ВС, ОСГК и Опр. №54/ 13.ІV.1999 г. по гр.д.№209/1999 г. на ВКС, съответно по въпроса необходимо ли е актът по чл. 36 ГПК да се съобщи на страната – Опр. №346/23.VІ.2009 г. по гр.д.№358/2009 г. на ВКС и Опр. от 5.ХІ.2007 г. по ч.гр.д. №1093/2007 г. на СОС.
Обжалваното определение е правилно. Тъй като смисълът на уведомяването, че е нередовна въззивната жалба поради невнесена държавна такса, е да може страната да отстрани тази нередовност, което обстоятелство е известно на жалбоподателя с постановяване на Разпореждането от 23.ХІ.2009 г., по повод на което на 1.ІІ.2010 г. е подал Молбата по чл. 36 ГПК (отм.), законосъобразно с обжалваното определение е прието, че подлежи на връщане нередовната въззивна жалба и не е необходимо на жалбоподателя да се дава нов срок за отстраняване нередовността й – внасяне на държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 127 от 17.ІІІ.2011 г. по ч.т.д. №115/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: