3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
С. 06.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 439/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [община] – [населено място] срещу Определение № 519 от 1.ІV.2011 г. по ч.гр.д. 336/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 17 от 15.ІІ.2011 г. по гр.д.№ 119/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за парични вземания на [фирма] – [населено място] срещу [община]. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на определението, с което в противоречие с чл. 393 ал. 1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск за парично вземане срещу община, като съдът неправилно се е позовал на Р. №15/22.ХІІ.2010 г. Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл. 393 ал. 2 ГПК съдът е постановил недопустимо налагане на запор върху сметки на община, изключил е единствено сметките, средствата по които са постъпили като субсидия от републиканския бюджет, с което е наложил запор на сметки, по които се държат парични средства на трети лица (депозити за участие в търгове, гаранции за добро изпълнение на договори по ЗОП и др.). Жалбоподателят излага, че с това [община] е лишена от възможност да осъществява възложените й от действащото законодателство дейности и функции, осуетена е възможността за изпълнение на бюджета на общината, излага и съображения, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, а по въпроса за необходимостта от внасяне на гаранция – че липсват мотиви в обжалваното определение. Иска същото да се отмени и да се обезсили издадената обезпечителна заповед. В Молба за допускане на касационно обжалване жалбоподателят по въпроса за уважаването на искане за обезпечаване на бъдещ иск за парично вземане срещу община, сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в представените копия от определения, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, за което представя копия от определения на различни по степен съдилища, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което обосновава с необходимостта от уеднаквяване практиката на съдилищата по този въпрос.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения, е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу община, чрез налагане на запор на вземанията на общината по посочените сметки в изброените банки.
Определението на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. В този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т.д. №1/2009 г., създадено по приложението на ГПК (отм.), но което не е загубило значение и следва да се приложи и към съответните разпоредби – чл. 389 и сл. ГПК (Д.в. бр. 59/2007 г.).
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя налице ли са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и тези по същество на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [община] – [населено място] срещу Определение № 519 от 1.ІV.2011 г. по ч.гр.д. 336/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: