4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 224/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 151 от 27.ІХ.2010 г. по гр.д. № 226/ 2010 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №185 от 28.V.2010 г. по гр.д. № 138/2010 г. на Севлиевски районен съд, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу П. Т. Б. – ЕТ с фирма ”Д. Ф. – П. Б.” – [населено място] и [фирма] – [населено място] за неустойка 12 000 лв., уговорена в Споразумение от 28.VІ.2005 г., е признато за установено, че Споразумението е нищожно поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и искът за неустойка е отхвърлен, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Като излага, че твърдението, че Споразумението накърнява добрите нрави, означава, че то трябва да е несъвместимо с обществения морал, което подлежи на доказване с юридически факти, поддържа, че субективната преценка на съда, че едната страна накърнява нрави, които според другата са добри, не може да се противопостави на валидността на Споразумението, защото тя не е обективен факт. Сочи разрешения съществен въпрос: за елементите (факторите), които дават обективен израз на критерия ”добри нрави” по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и които съдът следва да се съобрази при извършване на конкретна преценка. Позовава се на Р.№530/14.Х.2008 г. по т.д.№ 242/2008 г. на ВКС и Р.№4/25.ІІ.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г. на ВКС, въз основа на които поддържа, че законодателят придава правна значимост на накърняването на добрите нрави с цел защита на обществените отношения като цяло, а не с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект и счита, че в противоречие с това решение въззивният съд е извършила преценка на Споразумението, изхождайки от индивидуалните интереси на другите страни по Споразумението. Въз основа на второто посочено решение жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е приел друго съдържание на принципа на справедливостта, в която връзка коментира Споразумението и поетите с него от страните задължения. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че е неприложимо посоченото от жалбоподателя Р.№4 на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по жалбата П. Т. Б. – ЕТ с фирма ”Д. Ф. – П. Б.” – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.58/2007 г.), вр. §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 15.ХІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което е отхвърлен иск за неустойка по чл. 92 ЗЗД, уговорена в т.17 на Споразумение от 28.VІ.2005 г., с което ответниците по делото са се задължили да застраховат при ищеца за срок от 5 години всички свои имуществени интереси по посочените застраховки, срещу задължението на ищеца, като застраховател на П. Б., да плати по риска ”гражданска отговорност” на правоимащите изброените суми, вместо застрахования, като съдът е уважил възражението на ответника за нищожност на Споразумението поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Като е обсъдил подробно поведението на ищеца, което е квалифицирал като недобросъвестно и с което ищецът е злоупотребил с правата на застрахования при него, с цел да го постави в положение да е принуден да приеме неговите условия, без да има възможност за преценка или противопоставяне, съдът е направил извод, че са налице действия, накърняващи добрите нрави, един от принципите на които, е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти, а с оглед многото застрахователи понастоящем и конкуренцията помежду им, съдът е заключил, че действията на ищеца разкриват една несправедлива договореност, което противоречи с установените в обществото добри нрави.
От изложения материалноправен въпрос, с оглед данните по делото и правомощията на ВКС, съгласно т.1 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. по тълк.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се формулира разрешеният по делото материалноправен въпрос: нищожно ли е поради накърняване на добрите нрави по чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД Споразумението от 28.VІ.2005 г., с което страните са поели изложените по-горе задължения.
Жалбоподателят не доказва въпросът да е решен в противоречие със задължителна съдебна практика – по поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави, е непротиворечива и е в смисъл, че “добрите нрави” по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява “добрите нрави”, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, с оглед тази конкретна преценка прави извода си налице ли са такива действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Посочените от жалбоподателя Р.№530/14.Х.2008 г. по т.д.№ 242/2008 г. на ВКС и Р.№4/25.ІІ.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г. на ВКС, се отнасят за нищожност на договорна неустойка поради накърняване на добрите нрави, поради което могат да намерят само съответно приложение по релевантния по делото въпрос и тези решения, конкретно Р.№4/25.ІІ.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., са в съответствие с установената съдебна практика, че въпросът за нравствената допустимост (на клаузата за уговорена неустойка), е въпрос на конкретна преценка, като ВС е посочил и примерните критерии, по които може да се направи преценката по конкретното дело за накърняване на пределите на нравствената допустимост.
Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не излага съображения защо счита, че разрешеният по делото въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 151 от 27.ІХ.2010 г. по гр.д. № 226/ 2010 г. на Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: