3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 22.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 611 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. В. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. А. срещу решение № 165 от 11.01.2011г. по гр. дело № 3957/2008г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.09.2008г. по гр. дело № 22782/2007г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 79 състав е отхвърлен предявеният от М. В. Б. /погрешно посочен Б./ от [населено място] срещу [фирма], [населено място], [община] иск за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управление от 23.04.2004г., и съответните разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: допустимо ли е разширително тълкуване на конкретно решение на СД с посочване на конкретно договорно основание при прекратяване на договора за управление, обективирано в решението.
Ответникът [фирма], [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Г. В. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, възникнали във връзка с управление на търговското дружество. Договорът за възлагане на управлението на изпълнителен член от Съвета на директорите в акционерно дружество с едностепенна система на управление е сключен във връзка с осъществяване на стопанската дейност на дружеството, поради което възникналият между съконтрахентите спор, произтичащ от това правоотношение, е предмет на търговско дело. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. В. Б. /погрешно посочен Б./ от [населено място] срещу [фирма], [населено място], [община] иск за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управление от 23.04.2004г., и съответните разноски. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните във връзка с управление на търговското дружество, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 07.03.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. В. Б. от [населено място] срещу решение № 165 от 11.01.2011г. по гр. дело № 3957/2008г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.