1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№714
гр. София,17.11..2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 301 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Й. М. Т. и З. Я. Т. от с. А. Константиново, област П. чрез процесуалния им представител адв. Р. Ц. П. срещу решение № 592 от 10.12.2009г. по в. гр. дело № 876/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, 4 въззивен състав, с която е отменено решение от 16.07.2009г. по гр. дело № 2662/2008г. на Районен съд П. в обжалваната му част и са отхвърлени предявените от Й. М. Т. и З. Я. Т. като непълнолетен и със съгласието на своята майка Й. Т. искове срещу К. А. А. от с. А. Константиново, област П. за присъждане на законната лихва върху главниците от по 15 000 лв. по отношение на всеки от тях от датата на увреждането – 26.07.2005г. до окончателното им изплащане като неоснователни.
Касаторите правят оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които сe решават противоречиво от съдилищата: от кого /застраховател или застрахован/ и от кой момент /датата на непозволено увреждане или датата на уведомяване на застрахователя по чл. 224, ал. 1 ЗК/ се дължи законната лихва върху обезщетение за вреди по предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД, когато делинквентът не е уведомил застрахователя или го е уведомил след срока по чл. 224, ал. 1 КЗ; допустимо ли е главният иск да бъде уважен срещу предпочитания ответник, а акцесорният иск да бъде уважен по отношение на евентуалния ответник. По първия въпрос се позовава на противоречиви решения – от една страна, решение от 14.04.2008г. по гр. дело № 666/2007г. на ОС К. и решение № 126/02.10.2009г. по т. дело № 290/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., и от друга страна, решение № 1249/18.07.2008г. по гр. дело № 1375/2008г. на Пловдивски ОС, VI г. с., решение от 25.03.2009г. по гр. дело № 14/2008г. на ОС Х. и решение № 263/14.01.2009г. по гр. дело № 590/2008г. на ОС В. Т..
Ответниците ЗК „Български имоти“ АД, гр. София и К. А. А. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касаторите, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
За да отхвърли акцесорния иск за лихви срещу евентуалния ответник, въззивният съд е изложил съображения, че прекият причинител на вредата би могъл да бъде осъден да заплати лихвите за забава едва след уважаване на главните искове срещу него, която предпоставка не е налице. Отговорността на делинквента може да бъде ангажирана само при условие, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя, а такива в случая има. Застрахователят е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди по 15 000 лв. на всеки от тях на основание чл. 226 КЗ и решението в тази част е влязло в сила. Решаващият съдебен състав е приел, че доколкото прекият причинител на вредите дължи обезщетението ведно със законната лихва от деня на увреждането, застрахователят на основание чл. 223, ал. 2 КЗ също дължи заплащане на обезщетението ведно със законната лихва от датата на деликта. Поради това е направил извод, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. последно КЗ, която се отнася до отговорността на застрахователя към застрахования в случаите, когато има присъдени обезщетения и лихви в тежест на застрахования. В случая увредените лица са предявили директно прекия иск по чл. 226 КЗ срещу застрахователя и именно той е следвало да бъде осъден да им заплати всичко, което дължи застрахованият – главница и лихви. Според въззивния съд неправилно първоинстанционният съд е уважил само главния иск срещу застрахователя, отхвърлил е по отношение на него акцесорния иск, а е уважил акцесорния иск срещу евентуалния ответник – делинквент. Пазарджишки окръжен съд е изложил съображения, че пропускът на ищците да обжалват решението на районния съд в частта, с която техните искове за лихви срещу застрахователя са отхвърлени, не може да бъде саниран с оставяне в сила на осъдителното решение спрямо прекия причинител на вредата поради това, че са съществували основания за ангажиране отговорността на застрахователя и поради това, че не е уважен иск за присъждане на обезщетение по отношение на делинквента.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за момента, от който се дължи законната лихва върху обезщетение за вреди по пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, предявен в евентуално съединение с иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител, когато делинквентът не е уведомил застрахователя или го е уведомил след срока по чл. 224, ал. 1 КЗ, е решен в съответствие със съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 100/13.11.2009г. по т. дело № 92/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 126/02.10.2009г. по т. дело № 290/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 6/28.01.2010г. по т. дело № 705/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 57/18.03.2010г. по т. дело № 800/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” произтича от сключения застрахователен договор, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал делинквентът по правилата на деликтната отговорност. При непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на увреждането, без да е необходима покана. Следователно в обема на гражданската отговорност на застрахователя се включва и отговорността за дължимите от застрахования /делинквента/ лихви. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2, изр. първо КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице и изключва възможността застрахователят да прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ. Неуведомяването или уведомяването след срока по чл. 224, ал. 1 КЗ представлява неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования /делинквентът/ по сключения между него и застрахователя застрахователен договор и има за последица правото на регресен иск от застрахователя срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ. При постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт Пазарджишки окръжен съд се е съобразил със закона и задължителната съдебна практика на ВКС, но не е отменил решението в частта по претенцията за законна лихва срещу ЗК „Български имоти” АД поради влизането му в сила, тъй като ищците не са го обжалвали в посочената част.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Хипотезата на посочения законов текст не е налице и е неоснователно позоваването на решение № 1249/18.07.2008г. по гр. дело № 1375/2008г. на Пловдивски ОС, VI г. с., решение от 25.03.2009г. по гр. дело № 14/2008г. на ОС Х. и решение № 263/14.01.2009г. по гр. дело № 590/2008г. на ОС В. Т., тъй като по релевантния за спора материалноправен въпрос за началния момент, от който се дължи лихва за забава върху обезщетението за вреди, причинени в резултат на ПТП, по застраховка „Гражданска отговорност”, е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която противоречивата съдебна практика е преодоляна.
Въпросът „допустимо ли е главният иск да бъде уважен срещу предпочитания ответник, а акцесорният иск да бъде уважен по отношение на евентуалния ответник” е във връзка с акцесорността на вземането за лихва за забава. Константна е съдебната практика, включително и тази на ВКС, че лихвите от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ съставляват законна последица от уважаването на предявения по реда на чл. 45 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В хипотезата на иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вреди заедно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, предявен в субективно пасивно евентуално съединение с иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента за присъждане на обезщетение за вреди заедно със законната лихва от датата на деликта – ПТП, лихвата следва съдбата на главния дълг. След като искът по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител не е разгледан поради уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, делинквентът не би могъл да бъде осъден да заплати лихвата върху обезщетението за вреди. Изходът на спора е в зависимост от това дали ищците са обжалвали решението, с което е отхвърлена претенцията срещу предпочитания ответник за присъждане на лихва върху обезщетението за вреди. При избран от ищците първи ответник, уважен иск по отношение на него за присъждане на главница и отхвърлена претенция за лихва пътят на защита е обжалване на решението в отхвърлителната част, каквато въззивна жалба не е подадена от ищцовата страна. В този смисъл съображенията на въззивната инстанция, че пропускът на ищците да обжалват решението на районния съд в частта, с която техните искове за лихви срещу застрахователя са отхвърлени, не може да бъде саниран с оставяне в сила на осъдителното решение спрямо прекия причинител на вредата поради това, че са съществували основания за ангажиране отговорността на застрахователя и поради това, че не е уважен иск за присъждане на обезщетение по отношение на делинквента, са в съответствие с константната съдебна практика.
Поради това, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592 от 10.12.2009г. по в. гр. дело № 876/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, 4 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.