3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
Гр. С., 23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 895/2010 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Д., едноличен търговец с фирма „М.-М. Д.” със седалище [населено място], общ. Стара З. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.Г. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 62/11.06.2010 г. постановено по в.т.д.№ 226/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 257/12.03.2010 г. по гр.д.№ 5200/2009 г., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] установителен иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК във вр.с чл.327 ал.1 ТЗ и е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 7540.92 лв. представляваща неизплатена цена на закупени стоки по три фактури от 19.12.2007 г., от 04.12.2008 г. и от 09.03.2009 г. ведно със законната лихва, както и сумата 1459.08 лв. мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3247/02.10.2009 г. по ч.гр.д.№ № 450/2009 г. на РС-Стара Загора.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че неправилно въззивният съд е уважил предявения установителен иск, като е отказал да разгледа и уважи направеното от ответника възражения за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца до размера на исковата сума по съображение, че такова прихващане не може да бъде направено в производството по установителен иск, а само като средство за защита по предявен осъдителен иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК, като обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е възражение за прихващане предявено в производството по установителния иск по чл.422 вр.чл. 415 ГПК. Позовава се на приложените към жалбата три решения на различни състави на ВКС: № 3289/15.12.1978 г. по гр.д.№ 2496/78 г. на І г.о., р. № 1531/05.10.1995 г. по гр.д.№ 2509/94 г. на V г.о. и р. № 1229/15.05.1970 г. по гр.д.№ 577/70 г. на І г.о. постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] гр.Ст.З. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният установителен иск по чл.422 във вр.с чл. 415 ГПК като е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 7540.92 лв. представляваща неизплатена цена по закупена стока по процесните три фактури ведно със законната лихва, както и 1459.08 лв.-мораторна лихва за забавено плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в полза на [фирма] № 3247/02.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 4504/2009 г. Установявайки дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, въззивният съд е отказал да разгледа направеното от ответника възражение на прихващане на сумата-предмет на иска с негово насрещно вземане към ищеца произтичащо от задължението му за връщане на получените вноски по развален договор за продажба на колесен трактор № ТЗ 1025.3 сключен между страните на 08.11.2007 г. Изложени са съображения, че такова прихващане може да бъде направено само в производството по предявен осъдителен иск, но не и в производството по установителния иск по чл.422 вр.чл. 415 ГПК.
Така постановеното решение съдържа произнасяне по поставения от касатора процесуален въпрос допустимо ли е възражение за прихващане в производството по установителния иск по чл.422 вр.с чл.415 ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора.
Основателен е доводът на касатора за противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на ВКС обективирана в приложените решения на различни състави на ВКС. Доколкото посочените от касатора решения са постановени при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, изхождайки от изложението в касационната жалба настоящият съдебен състав квалифицира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК /съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение на ВКС/ и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18 ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 62/11.06.2010 г. постановено по в.т.д.№ 226/2010 г.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 180 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: