1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 19.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 593 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. З. срещу определение № 331/04.05.2011г. по ч. т. дело № 304/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. И. И. от [населено място] против въззивно определение № 57/28.02.2011г. по ч. гр. дело № 105/2011г. на Старозагорски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Релевирани са доводи, че съдът не е взел предвид, че частният жалбоподател е платил изцяло дълга си по издадения от него запис на заповед, нито е изяснено основанието, на което кредиторът претендира половината от сумата по записа на заповед и не са взети предвид възраженията за недължимост на сумата и пороци в менителницата. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът Х. И. П. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че частната касационна жалба е недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е подадена след 21.12.2010г. и се касае за търговско дело с обжалваем интерес до 10 000 лв. Съдът се е позовал на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./, като е изложил съображения, че само висящите касационни производства, по които частната касационна жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010г., се разглеждат по стария процесуален ред на ГПК.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ са изключени от касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е въззивно и с него практически е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение на заповед № 3232/01.10.2009г. по ч. гр. дело № 4323/2009г. на Старозагорски районен съд за сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 11.12.2007г. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане е на основание запис на заповед под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 15.03.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Инвокираните от частния жалбоподател доводи, че съдът не е взел предвид, че дългът по издадения запис на заповед е изцяло платен, не е изяснил основанието, на което кредиторът претендира половината от сумата по записа на заповед и не е взел предвид възраженията за недължимост на сумата и пороците в записа на заповед, не са относими към правилността на определението на ВКС, Т. Първо отделение, а се отнасят към правилността на въззивното определение, поради което не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 331/04.05.2011г. по ч. т. дело № 304/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.