2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1092/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр.София, 03.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 1092/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 160/05.08.2010 год., постановено по в.гр.дело № 96/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Сливенския районен съд № 996/28.12.2009 год. по гр.дело № 4059/2009 год. в частта му, с която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор срещу „А. А. Ч. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на [фирма] разликата над сумата 552,97 лева до предявения размер от 1 567 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.юни 2002 год. до м.юни 2006 год., както и мораторна лихва над присъдените 131,53 лева до размера на сумата 734,52 лева за забавено плащане на посочената главница.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Наведени са доводи, че в противоречие с действуващата нормативна уредба за давността съдът е приложил кратката тригодишна давност, приемайки, че се касае за периодично вземане по чл.111, б.”в” ЗЗД вместо приложимия за случая петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК, позовавайки се на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос представляват ли вземанията за незаплатена топлинна енергия задължения с периодичен характер и погасяват ли се с изтичането на специалната тригодишна давност или е приложим общият петгодишен давностен срок. Към жалбата са приложени: р. от 07.12.1994 год. по м.а.дело № 41/1994 год. на АС при Б.; р. от 30.10.2008 год. по гр.дело № 5498/2007 год. на ВКС-V г.о.; р. от 12.02.2010 год. по гр.дело № 1932/2009 год. на РС-Казанлък; р. от 17.07.2009 год. по гр.дело № 1019/2009 год. на РС-Шумен /за последните две решения липсват данни, че са влезли в законна сила/.
Ответникът по касационната жалба А. А. Ч. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Е.П. от АК-С. поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 150 лева-адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор иск по чл.422 ГПК по отношение стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.юни 2002 год. до м.юни 2006 год., както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница, която има акцесорен характер. Прието е, че претенциите за ежемесечно заплащане цената на потребената от абонатите на топлофикационното дружество топлинна енергия представляват периодично вземане независимо от различния размер на месечните вноски, които съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност, която тече поотделно за всяка вноска. В тази връзка е прието за основателно направеното възражение за изтекла давност по отношение на част от претенциите, по отношение на които е отхвърлен установителния иск.
По поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 год. на ОСГК ТК на ВКС, изразена в р.№ 168/22.12.2009 год. по т.дело № 408/2009 год. на ВКС-І т.о.; р.№ 71/23.06.2011 год. по т.дело № 628/2010 год. на ВКС-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от действуващия ГПК. В цитираните решения е прието, че цената на действително потребената топлинна енергия се дължи от потребителите на месечни вноски и представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен падеж независимо от различията в размера на отделните месечни плащания, обусловени от измерената топлинна енергия и маса мощност за съответния отчетен период. В тази връзка по отношение на посочените вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, а не общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба на давността и цитираната нова практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, с която са преодолени евентуалните противоречия в съдебната практика.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Сливен, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 150 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 160/05.08.2010 год., постановено по в.гр.дело № 96/2010 год.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. А. Ч., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 150/сто и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: