1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
Гр. С., 13.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 945/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Х. от [населено място] подадена чрез процесуалните му представители адвокатите А.Д. и Н.Ш. от „Адвокатско дружество Ш. и Ко” [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 491/01.06.2010 г. постановено по т.д.№ 115/2010 г. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 460/25.11.2009 г. по т.д.№ 211/2009 г., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма] [населено място] сумата 400 000 лв., представляваща двойният размер на платен задатък дължим поради неизпълнение от страна на подавача на сключен между страните предварителен договор от 16.10.2008 г. за продажба на акции, както и обезщетение в размер на 319286 лв. за неизпълнение на задължения по същия договор, ведно със законните лихви и съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал клаузите на сключения между страните договор от 16.10.2008 г., което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по редица процесуалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до оплаквания относно преценката на събраните по делото доказателства, начина на тълкуване клаузите на процесния договор както и различия в мотивите на съда по първоинстанционното и въззивното решение Поставени са и материалноправни въпроси свързани с начина на прехвърляне на акциите по предварителния договор при условие, че не е сключен окончателен договор за продажбата им и не е заплатен остатъка от договорената цена. Излагат се доводи, че отпуснатата временна финансова помощ в полза на трето лице е съгласно сключения предварителен договор за продажба на акции не се явява претърпяна загуба на купувача и в тази връзка предявения втори иск за обезщетение за вреди е неоснователен. Твърди се, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ст.С. от [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационното производство в размер на 15000 лв.-адвокатско възнаграждение за двамата адвокати.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение. По делото е безспорно установено, че на 16.10.2008 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на 137700 броя поименни акции представляващи 81% от капитала на [фирма] след увеличение капитала на дружеството на 1700000 лв. Договорен е и срок от 60 дни за прехвърлянето на акциите считано от датата на подписване на договора, като крайната дата е 22.12.2008 г. В т.4.5 от договора страните са постигнали изрично съгласие, че ако на посочената в договора дата и час някоя от страните не се яви в кантората на нотариус А.Б., договорът се счита развален по вина на неизправната страна с произтичащите от това правни последици. Установено е също по безспорен начин, че на посочената дата ответникът не се е явил за сключване на окончателен договор за прехвърляне на акциите, което е удостоверено от нотариуса в представения по делото протокол. Не е последвало изпълнение на процесния предварителен договор и след посочената крайна дата, въпреки че към 29.12.2008 г. в Търговския регистър е било вписано решение на ОС на АД за увеличението на капитала на дружеството и продавачът е имал възможност да прехвърли собствеността върху придобитите акции на купувача, които не е сторено. При тези фактически данни анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал и клаузите на процесния договор съдът е направил извода, че тъй като ответникът се явява неизправна страна, той следва да понесе неблагоприятните последици от развалянето му като на основание чл.93 ал. 2 ЗЗД, във вр.с чл. 6.4 от договора е осъден да върне на купувача двойният размер на получения задатък, както и да заплати претендираното обезщетение за вреди изразяващи с в предоставената от ищеца временна целева финансова помощ на [фирма], която съгласно събраните доказателства не е била използувана по предназначение и по предвидения в договора начин.
С оглед на изложеното, поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства и факти, които са от значение за изхода на спора е релевантен по делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В случая въззивният съд е решил делото, като е приложил разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, обсъдил е в тяхната връзка събраните многобройни писмени и гласни доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в резултат на което е достигнал до извода за основателност на предявените искове. С посочените действия съдът е процедирал правилно и в съответствие с процесуалния закон и трайната съдебна практика на ВКС. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не дадено доказателство. Що се отнася до извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и направените изводи, същите са относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения правен въпрос относно начина на тълкуване на договора с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД. По този въпрос също е налице трайно установена съдебна практика, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява от съда чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в цитираната норма критерии. Видно от данните по делото апелативният съд е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване клаузите на процесния предварителен договор за продажба на акции като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения за всяка една от тях. Що се отнася до конкретните изводи на съда, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи относно поетите договорни задължения са основания за касиране по чл.281 т.3 ГПК, но не е основания за допускане на касационно обжалван по чл.280 ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по отношение твърдяното от касатора противоречие в мотивите на съда при постановяване на първоинстанционното и въззивното решение, независимо от еднаквия краен резултат. Това е така, защото мотивите не могат да бъдат обект на самостоятелно обжалване, тъй като със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право се ползува само решението, в който смисъл е и т.18 от ТР № 1/2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, под противоречива съдебна практика нормата на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни актове по различни граждански или търговски дела по поставения материалноправен или процесуален въпрос, а не противоречие между постановените решения от съответните съдебни инстанции по едно и също дело – т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по отношение на поставените материалноправни въпроси свързани с начина на прехвърляне на акциите предмет на предварителния договор при условие, че не е сключен окончателен договор между страните, както и оставянето им на съхранение в банка съгласно разпоредбата на чл.97 ал.1 изр.второ ЗЗД. Така поставените въпроси не са релевантни, тъй като не се явяват обуславящи за крайния изход на делото. Това е така, защото тези въпроси касаят самото изпълнение, конкретната сделка, а в случая предмет на спора са последиците произтичащи от развален предварителен договор за продажба на акции поради неизпълнение от страна на продавача на задължението му да се яви в уречения срок за сключването на окончателен договор, при което положение до прехвърляне на акции въобще не се е стигнало.
Неправилно е позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Цитираният текст има предвид тълкуване на закона, а не на клаузите на конкретен договор, каквото е искането на касатора. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените съдебни разноски за настоящото производство, които съгласно чл.78 ал.1 ГПК е дължимото възнаграждение за един адвокат – в случая това е сумата 7500 лв. представляваща половината от заплатеното общо възнаграждение от 15000 лв. на двамата адвокати П. С. и С. С. представлявали дружеството пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 491/01.06.2010 г. постановено по т.д.№ 115/2010 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: