О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
гр. София, 03.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 804 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Я. И. Я. като [фирма], [населено място], [община], област Велико Т. срещу решение № 103 от 21.04.2011г. по гр. дело № 264/2011г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 24.01.2011г. по гр. дело № 2194/2010г. на Горнооряховски районен съд в обжалваната му част и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер 70 лв. С обжалваната част на първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца ПК „З. 96”, [населено място], [община], област Велико Т. сумата 333,33 лв. – наемна цена за периода 01.04.2010г. – 10.07.2010г., сумата 100 лв. – неустойка на основание чл. 6.1. от договора за наем от 31.12.2008г. и сумата 150 лв. – разноски, както и да освободи и върне на ищеца недвижимия имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ хранителен магазин с площ 70 кв. м., състоящ се от търговска зала, помещение с общо предназначение и санитарен възел.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът ПК „З. 96”, [населено място], [община], област Велико Т. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, чл. 92 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД по търговска сделка – договор за наем на недвижим имот „Хранителен магазин”, всеки с цена под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 20.03.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. И. Я. като [фирма], [населено място], [община], област Велико Т. срещу решение № 103 от 21.04.2011г. по гр. дело № 264/2011г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.