1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
С., 30.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 623/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Д. – Министър на финансите, като орган, упражняващ правата на Държавата в капитала на [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. Д., срещу определение № 247 от 16.05.2011 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в. ч. т. д. № 257/2011 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 861/01.02.2011 г. по т. д. № 521/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което се връща подадената от Министъра на финансите частна жалба с вх. № 54 153/23.12.2010 г. срещу определение от с.з. на 25.11.2010 г. за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 719/21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 613/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 7/16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2 110/2008 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 1 221/31.08.2009 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр. д. № 826/2009 г.; определение № 208/12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 114/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и определение № 516 от 21.05.2005 г. по ч. т. д. № 450/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи и по основателността на подадената жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 861/01.02.2011 г. по т. д. № 521/2010 г. Окръжен съд [населено място] е върнал подадената от Министъра на финансите частна жалба с вх. № 54 153/23.12.2010 г. срещу определение от с.з. на 25.11.2010 г. за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК, тъй като не са изпълнени дадените от съда указания – да се представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. Срещу същото е депозирана частна жалба от Министъра на финансите пред АС [населено място], който е потвърдил обжалвания съдебен акт с определение № 247/16.05.2011 г. по в. ч. т. д. № 257/2011 г. – предмет на настоящото производство. Съдът е приел, че не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд, тъй като не са представени доказателства държавната такса да е постъпила по сметка на ВАпС. Платежен документ за внесената държавна такса е представен едва с подаването на въззивната частна жалба. Изложени са доводи, че за съда не съществува задължение да проверява служебно дали държавната такса е внесена и кога, а задължение на страната е да приложи доказателства за това в съответните срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото е свързан със задължението на страната при внасяне на дължимата държавна такса да представи платежен документ в канцеларията на съда и задължен ли е съдът да проверява служебно внесена ли е държавната такса и кога. По този въпрос е налице практика на Върховен касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, според която страната следва да представи съответните доказателства, удостоверяващи изпълнението на вменените му от закона процесуални задължение. В конкретния случай, платежния документ е представен едва с подаването на въззивната частна жалба, т. е. жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания. Нередовностите по чл. 261, ал. 4 ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й. Съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога. В този смисъл са цитираните в обжалваното определение определения на ВКС. При постановяване на въззивното определение Варненският апелативен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 247 от 16.05.2011 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в. ч. т. д. № 257/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: