4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
Гр. С., 23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 1017/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.С. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав постановено на 02.07.2010 г. по гр.д.№ 4578/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, 75 състав от 11.08.2009 г. по гр.д.№ 16884/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] частичен иск за сумата 10000 лева /като част от дължимите 35461.20 лева/ представляваща цена на доставени рекламни материали по договор от м.декември 2006 г., както и евентуалния частичен иск за неоснователно обогатяване за същата сума.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. Поддържа становище, че отхвърляйки евентуалния иск за равностойността на материалите съдът се произнесъл в нарушение на ТР № 114/01.11.1963 г. на ОСГК на ВС, тъй като в конкретния казус отнапред е ясно, че условно казано вещта е погинала, и ищецът не е поискал ревандикирането защото процесните календари и бележници предназначени за 2007 г. се явяват безполезни и не могат да бъдат употребени за друг период. В тази връзка обосновава довода, че според посоченото ТР и за кредитора и за длъжника е безразлично дали да се върне вещта или нейната равностойност.
Ответникът по касационната жалба Държавен фонд „Земеделие” [населено място] поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на санкционно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване указанията дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор частичен иск по чл.327 ЗЗД за заплащане цената на доставените в края на м.декември 2006 г. рекламни комплекти съдържащи тефтери, календари и бележници за 2007 г. с логото на ответника, както и евентуалния иск за неоснователно обогатяване на същата стойност. Прието е, че искът по чл.327 ТЗ е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът-касатор не е доказал наличието на облигационна връзка с ответника във връзка с изработката и закупуването на процесните рекламни материали. Нещо повече – по делото е безспорно доказано, че ответникът не е приел предложената му оферта, като е сключил договор с друга фирма [фирма]. Самият ищец в офертата си е посочил, че предложените материали ще бъдат изработени и доставени съгласно сключен договор и авансов превод на 50% от стойността им, а такъв договор безспорно не е бил сключен между страните. При тези данни съдът е направил решаващият извод, че ищецът не може да претендира цената на процесната стока на договорно основание. Отхвърлен е и предявеният евентуален иск за неоснователно обогатяване по съображение, че не е налице нито една от хипотезите на чл.55 и чл.59 ЗЗД – тъй като ищецът е останал собственик на процесните рекламни материали, които е бил поканен да си получи обратно, тъй като ответникът нито ги е поръчал, нито ги е закупил нито ги е използвал поради което не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Обосновавайки изводите си в мотивите на решението съдът е изложил и един допълнителен довод, че извън хипотезите на неоснователно обогатяване, без предявен иск за ревандикация на процесните движими вещи ищецът не може да претендира заплащане на тяхната равностойност.
При тези фактически данни неоснователно се явява въведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР № 114/01.11.1963 г.на ОСГК на ВС. Цитираното тълкувателно решение касае допустимостта на обективното съединение на искове за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуално или алтернативно обективно съединение и в случая е неотносимо. Това е така, защото видно от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум, предмет на делото не е ревандикационен иск, а иск за заплащане цената на продадена стока /предявен на договорно основание/ обективно съединен с евентуален иск за неоснователно обогатяване в размер на нейната стойност. С оглед данните по делото, не са налице хипотезите на чл.55 ЗЗД. Не са налице е предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.59 ЗЗД, а приложението на чл.57 ал.2 ЗЗД е обусловено от предвидените в посочената норма условия-ако подлежащата на връщане вещ погине или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след като знае, че я държи без основание. В случая посочените условия не са налице, тъй като процесните рекламни материали са в наличност и ответникът сам е поканил ищецът да си ги получи обратно. Хипотезата на чл.57 ал.2 ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института за неоснователно обогатяване и е обусловена не от самото имуществено разместване, а от противоправно разпореждане с това имущество, което подлежи на връщане, като равностойността му се дължи само когато това е невъзможно. В този смисъл е р. № 507/22.06.2010 г. по гр.д.№ 944/2009 г. на ВКС-І г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая, обаче, не е налице фактическия състав на чл.57 ал. 2 ЗЗД, за да се претендира равностойността на процесните рекламни материали.
С оглед на изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а цитираното ТР № 114/63 г. на ОСГК на ВС не обосновава твърдяното от касатора основание по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д състав постановено на 02.07.2010 г. по гр.д.№ 4578/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: