О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 03.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1198 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Н. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], приподписана от процесуалния му представител адв. Я. Г. срещу решение № 1079/21.07.2009г. по гр. дело № 895/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. С въззивното решение е оставено в сила решение № 79 от 27.11.2008г. по гр. дело № 254/2004г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Н. Г. като [фирма] срещу М. Г. Б., Л. К. Б. – М., А. Х. Б. и А. Я. Батунков искове с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователни, и след отмяна на първоинстанционното решение с характер на определение в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника Столична община – район „К. село”, предявеният от К. Н. Г. като [фирма] срещу Столична община иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а в допълнението към нея поддържа становище, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства и същото е от значение за точното прилагане на правото. Поради това, че ищецът е доказал неоснователното обогатяване на ответника, би трябвало да бъде обезщетен, в който смисъл е константната практика на ВКС.
Ответникът Столична община не изразява становище по касационната жалба.
Ответниците М. Г. Б., Л. К. Б. – М., А. Х. Б. и А. Я. Батунков чрез процесуалния си представител адв. Д. Н. К. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е представил самостоятелно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е посочил материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците молят решението да не се допуска до касационно обжалване и претендират присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер 2 000 лв. – адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове срещу физическите лица и Столична община, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че описаните в 23 пункта в обстоятелствената част на исковата молба строително – монтажни работи на обект „Тенис кортове” са извършени от него, нито че в резултат на извършването им е обеднял за сметка на ответниците. Изложил е съображения, че поради непредставяне от ищеца на счетоводни документи и подробна сметна документация вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, не може да се произнесе относно стойността на твърдените извършени от ищеца подобрения в имота, а вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е констатирало, че върху процесния обект Спортно развлекателен комплекс „Тенис кортове” са извършени строително – монтажни работи, които са различни от конкретизираните в обстоятелствената част на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решават противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като най-общо е посочил основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Доводите за противоречие на извода на въззивния съд, че работите не са извършени поради невъзможна конкретизация на отделните по вид работи, на фактологията по делото, са доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт и представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдението, че ищецът не е длъжен да пази счетоводни документи за извършените разходи след изтичане на петгодишен срок от издаването им, е във връзка с въпроса за начина на доказване на твърдените факти и обстоятелства и доказателствените средства, по който е формирана константна съдебна практика, съгласно която всяка страна е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици, с допустимите доказателствени средства. Извършването на различните видове строително – монтажни работи може да бъде доказано, както със счетоводни документи и техническа документация, така и със съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото и представени от ищеца доказателства, въз основа на които е установил фактическата обстановка и е формирал правните си изводи, като по този начин се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Поради това, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответниците – физически лица направените от последните разноски за настоящото производство в размер 2 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Разноски на ответника Столична община не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1079/21.07.2009г. по гр. дело № 895/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА К. Н. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], жк М. – 3, [жилищен адрес] да заплати на М. Г. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] Л. К. Б. – М. от [населено място], жк К. село, кв. Борово, [жилищен адрес] А. Х. Б. и А. Я. Батунков, двамата от [населено място], жк К. село, кв. Борово, [жилищен адрес] на основание чл. 78 ГПК сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.