4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 289/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр.София, 01.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 289/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И.Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 876/06.07.2009 год., постановено по гр.дело № 425/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното осъдително решение на Благоевградския окръжен съд от 06.08.2008 год. по гр.дело № 4/2006 год., с което е уважен предявеният от едноличен търговец Л. Н. К. с фирма „Е.-Л. К.”, Б. иск по чл.327 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 21 695,05 лева, представляваща частично неизплатена цена на закупени резервни части по договор за търговска продажба от 01.07.2002 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Тълкувано е неправилно според касатора съдържанието на процесния договор и произтичащите от него задължения на страните, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че тълкувайки съдържанието на процесния договор съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, който въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за изхода на делото.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Л. Н. К. с фирма „Е.-Л. К.”, Б. не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327 ТЗ като е осъден ответника-касатор да заплати частично неизплатената цена на закупените авточасти по сключения с ищеца на 01.07.2002 год. договор за покупко-продажба на стоки и микробус на обща стойност 40 000 лева. По делото не се спори, че цената на микробуса е заплатена. Безспорно установено е също, че ответникът е получил процесните авточасти подробно изброени по вид, количество и цени в съставения опис, представляващ неразделна част от договора, който опис е подписан от В. Б.-едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Съгласно клаузите на договора купувачът се е задължил да изплати в срок до 31.12.2002 год. сумата от 12 000 лева, като крайният срок за окончателното плащане на остатъка от договорената цена е 20.01.2003 год., който към завеждане на делото отдавна е изтекъл. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи в тяхната връзка и взаимна зависимост съдът е приел, че в случая се касае за обикновен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл.ТЗ /тъй като е прехвърлена собствеността на закупените стоки и е уговорен срок за заплащане на цената им от купувача/, а не договор за продажба на консигнация, както твърди ответника, при който договор цената се дължи на продавача едва след продажбата на стоката от консигнанта на трети лица, каквато уговорка липсва в договора. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че на основание чл.327 ТЗ ответникът-купувач дължи неизплатената част от цената на закупените резервни части. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбата на чл.20 ЗЗД и правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
С оглед данните по делото поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който е релевантен за делото се отнася за приложението на чл.20 ЗЗД относно начина на тълкуване на договора. По този въпрос е налице трайно установена непротиворечива практика на ВКС, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. Видно от данните по делото съдът е тълкувал съдържанието на процесния договор в съответствие с посочена трайно установена съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно поетите договорни задължения представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Цитираният текст на ГПК има предвид тълкуване на закона, а не на клаузите на договор по конкретен спор.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 876/06.07.2009 год., постановено по гр.дело № 425/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ