1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№604
Гр. С., 26.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 571/2010 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Е. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.Т. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав постановено на 26.02.2010 г. по гр.д.№ 3436/2009 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 69 състав № 139/16.06.2008 г. по гр.д.№ 22166/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу З. [фирма] [населено място] частичен иск по чл. 399 /отм./ ТЗ за сумата 6000 лева представляваща застрахователно обезщетение /цялото в размер на 30000 лв./ по договор за застраховка „помощ при пътуване-медицински разноски” във връзка с медицински разходи за проведено оперативно лечение при пребиваването му в САЩ през м.декември 2005 година.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал клаузите на застрахователния договор, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по редица процесуалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до оплаквания относно преценката от съда на събраните по делото доказателства и начина на тълкуване клаузите на застрахователния договор, което е довело до накърняване на интересите на застрахования докато застрахователят е оптимизирал договорните условия в своя полза. Навежда доводи, че правилното решаване на тези въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалван. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор частичен иск по чл. 399 /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за извършени медицински разходи за проведено оперативно лечение при пребиваването му в САЩ през месец декември 2005 год. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за застраховка „Помощ при пътуване-медицински разноски” със застрахователна полица № 138532/08.09.2005 г. неразделна част от който съгласно чл. 298 ал.1 т. 1 ТЗ са Общите условия по застраховката, с които застрахованият е бил запознат видно от подписа му на застрахователната полица. Съгласно т.16 от ОУ сключената медицинска застраховка обезщетява медицински разноски в случаите на остри, внезапни заболявания възникнали за първи път в срока на застраховката, както и непредвидено обостряне на съществуващо хронично заболяване, налагащи спешно и неотложно лечение поради болковия характер и пряко застрашаващо живота на болния. За да отхвърли като неоснователен предявения иск, съдът е направил извода, че в случая с оглед данните по делото се касае за изключен риск позовавайки се на клаузата на т.33.11 от раздел VІІІ на ОУ, според която застрахователят не носи отговорност за медицински разходи в случаите на хронично заболяване неизискващо спешно лечение, както и заболяване предшествуващо заминаването. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, заключенията на назначените експертизи и значителната по обем медицинска документация съдът е приел, че заболяването на ищеца по повод на което при пребиваването му в САЩ са извършени прегледи, изследвания и операция /за разходите на които се претендира процесното застрахователно обезщетение/ не е новопоявило се в срока на застраховката, нито представлява непредвидено обостряне на съществуващо хронично заболяване. Медицинският проблем е вторичен и е в резултат на влошеното здравословно състояние на ищеца, констатирано и документирано преди сключване на застрахователния договор, по отношение на което е проведено оперативно лечение преди заминаването му от България на 14.09.2006 г. – по делото е безспорно установено, че на 28.02.2005 г. в У. на ищеца е била инплантирана аортна клапна биопротеза, а на 01.09.2005 г. е установено влошаване състоянието на пациента и му е препоръчан контролен преглед на 07.09.2005 г. който не се е състоял. Извършеният преглед на 25.10.2005 г. в САЩ потвърждава установената сърдечна патология констатирана в България преди отпътуването; към този момент не се е налагало оперативно лечение в спешен порядък, а рискът за живота му при обратно пътуване със самолет е бил същия, както при заминаването му за САЩ. Посочените факти приети от съда за безспорно доказани са го мотивирали да направи решаващия извод, че за ответника не е възникнало задължение да заплати претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не са налице условията за покрит риск предвидени в застрахователния договор.
Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства и факти по делото е релевантен за делото, но по отношение на него не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В случая въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, обсъдил е в тяхната връзка събраните многобройни писмени и гласни доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в резултат на което е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. С посочените действия съдът е процедирал правилно и в съответствие с процесуалния закон и трайната съдебна практика на ВКС. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не дадено доказателство. Извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и направените изводи са относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения материалноправен въпрос относно начина на тълкуване на договорите съгласно чл.20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена съдебна практика, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в цитираната норма на ЗЗД критерии. Видно от данните по делото, съдът е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване клаузите на процесния застрахователен договор и ОУ представляващи неразделна част от него, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите права и задължения. Що се отнася до конкретните изводи на съда, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи относно поетите договорни задължения са основания за касиране по чл.281, т. 3, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Цитираният текст има предвид тълкуване на закона, а не на клаузите на конкретен договор, каквото е искането на касатора. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил нормата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допустимост по този текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав постановено на 26.02.2010 г. по гр.д.№ 3436/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: