4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 776
София, 13.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Боян Балевски
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 512/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. М. – от гр. В. срещу Решение от 23.ІІ.2010 г. по гр.д. № 4092/ 2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено Решение от 10.VІІІ.2007 г. по гр.д.№ 6835/ 2005 г. на СРС, 65 с., с което е уважен евентуалният й иск срещу “С.” АД – гр. София за предаване на 339.8 кг мед “липа” и е постановено друго, с което искът е отхвърлен и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен насрещният иск за 2 547.50 лв. – разходи по анализа на партидите мед, за която сума искът е уважен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че съдът е нарушил чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) и е постановил решение в противоречие с установената съдебна практика – Р.№ 259/ 27.ІV.2000 на ВКС по гр.д.№ 1285/ 1999 г. и Р.№ 536/ 26.ІХ.2001 г. на ВКС по гр.д. №741/2000 г. Жалбоподателката поддържа, че като е приел за валидни представените от ответника писмени бележки и удостоверения, изходящи от Д. – София, които съставляват писмени декларации, съдът се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика – Р.№ 1556/28.ХІ.1984 г. по гр.д.№ 977/ 1984 г. на ВКС и Р. № 2778/27.Х.1967 г. по гр.д.№ 2367/ 1967 г. на ВС. На основание необоснованост на решението, съгласно Решение № 6/ 8.V.2003 г. на Конституционния съд на Р., иска да се приеме за допустима касационната жалба, която да се разгледа от ВКС.
Ответникът по касационната жалба “С.” АД – гр. София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като недопустима, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, излага съображения, че и по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове, единият от които за реално изпълнение, а обжалваемият интерес по другия не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По изложения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, както излага и жалбоподателят, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.). В случая съдът е решил делото, като е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), обсъдил е в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). За да направи изводите си за неоснователност на предявения от ищцата евентуален иск и за основателност на насрещния иск на ответника, съдът е обсъдил всички доказателства, които имат значение към правнорелевантните факти, приел е кои са се осъществили и кои – не с оглед твърденията на всяка от страните, обсъдил е изслушаните в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно – икономически експертизи, съобразно правата си на инстанция по същество. Изложил е обосновани съображения защо приема за основателни съответно възражението на ответника по първоначалния евентуален иск за връщане на меда, както и възражението на ищцата по насрещния иск и за размера, за който е основателен за разходите на ответника за направени анализи. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно по изложения процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно, като сочи Р.№ 1556/28.ХІ.1984 г. по гр.д.№ 977/ 1984 г. на ВКС и Р. № 2778/27.Х.1967 г. по гр.д.№ 2367/ 1967 г. на ВС, жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за валидността на представените от ответника писмени бележки и удостоверения, изходящи от Д. – София, за които поддържа, че съставляват писмени декларации. Във връзка с оспорването от ищцата на Писмо за съответствие относно Акт за взимане на проба № 0000214324/ 4.І.2005 г. и Акт за взимане на проба № 0000214310/10.ХІІ.2004 г., е представено Удостоверение от 5.VІІ.2006 г., издадено от д-р К. и д-р А. и Служебна бележка от 5.VІІ.2006 г. от СДВСК, че д-р А. е главен инспектор в СДВСК, поради което не се касае за нотариално заверени писмени декларации, съдържащи свидетелски показания, недопустимостта на които се обсъжда в Р. № 2778/27.Х.1967 г. по гр.д.№ 2367/ 1967 г. на ВС. Приетото от ВКС в Р.№ 1556/28.ХІ.1984 г. по гр.д.№ 977/ 1984 г. за стойността на частния свидетелстващ документ, няма връзка с изводите на въззивния съд, направени по повод посочените писмени доказателства.
Оплакването на жалбоподателката за необоснованост на решението, е оплакване за неправилност по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване, а решението на Конституционния съд на Р., на което жалбоподателката се позовава, не се включва в съдебната практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, поради което въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.ІІ.2010 г. по гр.д. № 4092/ 2007 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: