3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
София 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Боян Балевски
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 510/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Х. – гр. Д. срещу Решение № 44 от 25.ІІ.2010 г. по гр.д. № 448/ 2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено Решение № 53 от 7.ІV.2008 г. по гр.д.№ 28/ 2008 г. на Девински районен съд и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на В. А. Х. – от гр. Д. за тълкуване на Решение № 75 от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 191/ 2000 г. на Девински районен съд, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи, че решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: кога са налице основания за тълкуване на едно решение, в противоречие със съдебната практика – Р. № 1145/29.V.1956 г. по гр.д.№ 3790/ 1954 г. на ВС, като излага съображения в подкрепа на оплакването, че е налице неяснота и затруднение при изпълнение на решението, чието тълкуване е искал. Жалбоподателят счита, че въззивното решение съдържа вътрешно противоречиви помежду си мотиви, които не съответстват на т.2 на ППлВС №1/10.ХІ.1985 г., който довод обосновава с доводи за основателност на искането за тълкуване на решението по гр.д.№ 191/ 2000 г. на Д.. Жалбоподателят поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът: кой следва да бъде осъден да плати сума по запис на заповед, подписан от лице в качеството му на управител – физическото лице или дружеството, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Я. Б. М. – от гр. Д. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е допуснато тълкуване на решение и е отказано тълкуване, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Върховният касационен съд, състав на ТК, по т.д. № 140/ 2009 г. с Определение № 297/12.V.2009 г. е допуснал касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е производство по тълкуване на съдебен акт, чието изпълнение е започнало, но не е завършило и неприключилото изпълнение на решението, обуславя ли допустимост на искането за тълкуване и с Решение № 117/ 12.Х.2009 г., като е приел, че е допустимо производство по чл. 194 ал. 2 ГПК (отм.) и в случай на незавършило изпълнение на решението, чието тълкуване се иска, е отменил Решение № 477/ 30.ІХ.2008 г. по гр.д. № 493/ 2008 г. на С. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по искането за тълкуване на Решение от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 191/ 2000 г. на Д. и е върнал делото за произнасяне по същество по въззивната жалба на Я. Б. М..
С обжалваното решение не е уважено искането на В. А. Х. – от гр. Д. за тълкуване на Решение от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 191/ 2000 г. на Девински районен съд, с което същият, като управител и едноличен собственик на капитала на “М.” ЕООД – гр. Д., е осъден да плати на Я. Б. М. по Запис на заповед от 1.VІ.1999 г. сумата 162 525.09 лв., от която 121 740 лв. главница, 29 461 лв. неустойка и 11 324. 09 лв. изтекли лихви, със законната лихва от 1.ІІІ.2000 г. и разноски по делото 3 251 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Изложени са съображения, че е ясна и недвусмислена изразената воля на съда, че задълженото лице В. А. Х., е задължен в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на “М.” ЕООД, като предприетите от ЧСИ действия по изпълнение срещу физическото лице В. А. Х., не са в резултат на неяснота на съдебното решение.
По изложения от жалбоподателя, разрешен по делото процесуалноправен въпрос: кога са налице основания за тълкуване на едно решение, има създадена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Ясната воля на съда, материализирана в Решение от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 191/ 2000 г. на Девински районен съд, с което В. А. Х., като управител и едноличен собственик на капитала на “М.” ЕООД – гр. Д., е осъден да заплати посочените суми, не дава основание да се уважи искането за тълкуване на решението, затова не е уважена молбата на В. А. Х. по чл. 194 ГПК (отм.), с което съдът е решил изложения въпрос в смисъл, че тълкуване се допуска, когато решението е неясно.
Доводите на жалбоподателя, че въззивното решение съдържа вътрешно противоречиви помежду си мотиви, които не съответстват на т.2 на ППлВС №1/10.ХІ.1985 г., обоснован със съображения в подкрепа на искането за тълкуване на решението по гр.д.№ 191/ 2000 г. на Д., са оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: кой следва да бъде осъден да плати сума по запис на заповед, подписан от лице в качеството му на управител – физическото лице или дружеството, тъй като това не е разрешеният по делото въпрос. Релевантният за делото правен въпрос, решен от въззивиния съд, е за тълкуване на неясно решение.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 25.ІІ.2010 г. по гр.д. № 448/ 2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: