3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 702
София, 10.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Е. ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 384/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Топлофикация – Враца” Е. – гр. Враца срещу Решение № 38 от 10.ІІ.2010 г. по гр.д. № 950/ 2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено Решение от 8.Х.2009 г. по гр.д. № 432/ 2009 г. на В. районен съд, с което е уважен иск по чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК на “Топлофикация – Враца” Е. – гр. Враца срещу Б. А. К. – от гр. Враца и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси: 1. за разпределяне на доказателствената тежест, като съдът е приел, че в тежест на ищеца е да докаже благоприятни за ответника факти при наличие на експертиза, определила дължимите суми, 2. за преклузията на процесуални права – при недепозиран от ответника писмен отговор в срока по чл. 133 ГПК, може ли извън този срок да прави възражения, 3. за даване на указания от въззивният съд, когато е приел, че ищецът следва да представи доказателства за посочените факти, без да има възражения в този смисъл от ответника и ако ищецът следва да представи тези доказателства, при допуснатата експертиза, следвало ли е съдът му даде конкретни указания затова, 4. въззивният съд, като е приел, че е непълно заключението на вещото лице, бил ли е длъжен да съдейства за събирането на доказателства за установяване на фактите, за които приема, че не са събрани доказателства, респ. да назначи нова експертиза и 5. допуснал ли е съдът процесуално нарушение, като е приел, че ищецът не е конкретизирал исковата претенция, а в исковата молба се съдържа конкретизация и допуснал ли е съдът процесуално нарушение, като е пренебрегнал приложената към исковата молба справка. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата – Р. от 16.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 944/ 2008 на СГС и Р.№ 498/ 18.VІ.2009 г. по гр.д.№ 645/2009 г. на В., както и че произнасянето по тези въпроси, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях липсва практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Б. А. К. – от гр. Враца по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземането по чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложените процесуалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата, тъй като представените от него копия от Р. от 16.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 944/ 2008 на СГС и Р.№ 498/ 18.VІ.2009 г. по гр.д.№ 645/2009 г. на В., не са влезли в законна сила, поради което не се включват в практиката по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях липсва практика на ВКС. По въпроса за доказателствената тежест на положителните установителни искове, е създадена съдебна практика по приложението на чл. 252 ГПК (отм.), съответно – по чл. 422 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК – Решение № 111/ 8.Х.2010 г. по т.д. № 1068/ 2009 г. на ВКС и Решение № 142 / 30.ІХ.2010 г. по т.д. № 117/ 2009 г. на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съществуването на така създадената задължителна практика изключва поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дали исковата претенция е конкретизирана, включително с приложената към нея справка, дали съдът въз основа на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза може да направи изводите си за неоснователност на положителния установителен иск, как е следвало да се произнесе относно назначаването на нова експертиза, дали правилно е приел, че е непълно заключението на вещото лице и дали са установени фактите, за които е приел, че не са събрани доказателства, са въпроси, обусловени от фактите по конкретното дело и от доводите и исканията на страните по делото. Ако тези въпроси са решени неправилно, оплакването на жалбоподателя е за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
От изложения от жалбоподателя въпрос за преклузията на процесуални права, с оглед данните по делото, следва да се изведе релевантният за делото въпрос: при направено във възражението по чл. 414 ал. 1 ГПК оспорване на вземането, в смисъл, че длъжникът не ползва топлинна енергия, че ”Топлофикация” не е отчела правилно данните от дяловото разпределение и че формираните задължения не съществуват, и заявено в този смисъл оспорване на иска в Отговор, постъпил след изтичане на срока по чл. 133 ГПК, за което ответникът поддържа, че се дължи на особени непредвидени обстоятелства, има ли преклузия на процесуални права. По този въпрос има задължителна съдебна практика – посоченото Р. № 111/ 8.Х.2010 г. по т.д.№ 1068/ 2009 г. на ВКС, която е в смисъл, че при заповедното производство и иск по чл. 415, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК, преклузията по чл. 133 ГПК на правото ответникът да направи възраженията си по иска (включително възражение за погасяване по давност) не настъпва, ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК, е приложено по делото с предмет иска за установяване на вземането.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 38 от 10.ІІ.2010 г. по гр.д. № 950/ 2009 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: