ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 753
София, 02.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 776/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Н. агенция за приходите” – гр. София срещу Решение № 71 от 26.ІV.2010 г. по гр.д. № 20/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 9 от 14.І.2010 г. по т.д. № 204/ 2009 г. на П.ския окръжен съд, в частта, с която датата 31.V.2005 г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на “Д.” АД – гр. П., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като по съществения правен въпрос за момента на настъпване на неплатежоспособността и за определяне на началната й дата, е налице противоречива съдебна практика. Жалбоподателят сочи, че в Р.№481/10.ІV.2003 г. по гр.д. №1521/2003 г. на ВКС е прието, че изследването на показателите за ликвидност е от съществено значение за определяне на икономическото състояние на дружеството, като задължително следва да се обсъдят коефициентите за бърза и за незабавна ликвидност – последният като показател, определящ неплатежоспособността, а в Р.№549/27.Х.2008 г. по гр.д.№239/2008 г. на ВКС са обсъдени коефициента за финансова задлъжнялост, финансова автономност и ликвидност, прието е, че когато показателите за ликвидност са под единица, това показва, че длъжникът не е в състояние да плаща текущите си задължения и при определяне на началната дата на неплатежоспособността е приета датата на последното плащане, но като критерий не са използвани показателите за ликвидност. Жалбоподателят се позовава на неправилния извод на въззивния съд, който не е съобразил непогасените публични задължения на длъжника, възникнали още през 2000 г. и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Д.” АД – гр. П. с писмено Становище оспорва искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за началната дата на неплатежоспособността, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособността, въззивният съд е приел, че към тази дата трябва да са налице общите материално – правни предпоставки, посочени в чл. 608 ал. 1 ТЗ. Въз основа на изслушаната експертиза за извършените през 2005 г. последни плащания, е приложил разпоредбата на чл. 608 ал. 2 ТЗ и е приел, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 31.V.2005 г. Съдът е посочил, че представените с жалбата писмени доказателства не променят направения извод, като ревизионен акт от 10.V.2006 г. с посочено най-старо задължение от 2000 г., няма данни да е влязъл в сила, а и само наличието на старо задължение, не води автоматично до извод, че към 2000 г. дружеството е било в тежко финансово положение.
Изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, са за критериите, въз основа на които се прави преценката налице ли е неплатежоспособност и за началната дата на неплатежоспособността. Не може да се приеме, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика, съдържаща се в посочените от жалбоподателя Р.№481/10.ІV.2003 г. по гр.д. №1521/2003 г. на ВКС и Р. № 549/27.Х.2008 г. по гр.д.№ 239/ 2008 г. на ВКС, в които се съдържа произнасяне по критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за неплатежоспособността му, а крайните изводи, направени в посочените решения, са обусловени от данните по конкретното дело.
По изложените разрешени материалноправни въпроси, е налице установена съдебна практика, която е в смисъл, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние и възможността на търговеца да изпълни парично задължение по търговска сделка, следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние, съобразно задълженията спрямо всички кредитори, като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения – това имущество, което е бързоликвидно. Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща и бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са под единица, това е индиция за икономическото и финансово състояние на дружеството. Освен показателите за ликвидност, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – за ефективност, които са количествени характеристики на съотношението между приходите и разходите и установяват дали ефективно се използват средствата на предприятието, и показателите за финансова автономност, които са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най – старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и момента, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си.
Тъй като въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване, въззивният съд, като е обсъдил релевантните за началната дата доказателства, включително изслушаната експертиза за извършени от търговеца последни плащания през 2005 г., е направил преценката за неплатежо – способност и началната й дата, при съобразяване на посочените критерии, с което не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика. Без да се вземе предвид икономическото състояние на длъжника, само въз основа на обстоятелството, че е съставен ревизионен акт за публични задължения на търговеца към 2000 г,. не може да се приеме, че оттогава е налице невъзможност за плащане, тъй като в последващи тази дата периоди търговецът е погасявал задълженията си към други свои кредитори и едва след 31.V.2005 г. е изпаднал в състояние на неплатежоспособност – временните му финансови задължения са се превърнали в трайни и са довели до невъзможност да обслужва задълженията си, и на свръхзадълженост по см. на чл. 742 ал. 1 ТЗ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за началната дата на несъстоятелността, има установена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 71 от 26.ІV.2010 г. по гр.д. № 20/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: