4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………..
София…………………2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 351/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ”Ю. И Еф Д. България”АД – гр. София срещу Решение № 15 от 7.І.2010 г. по гр.д. № 1838/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 1899 от 30.ІV.2009 г. по гр.д. № 872/ 2008 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Б. Б. Й. – от гр. София срещу ”Ю. И Еф Д. България”АД – гр. София: иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за връщане на неправилно изплатена на трето лице сума и иск за изтекли лихви и е постановено друго, с което ответникът е осъден да плати на ищеца 23 202.60 евро по Договор за разплащателна сметка от 4.VІІ.2007 г., и 200 евро – обезщетение за забавено плащане за периода от 21.ІХ.2001 г. – 21.ІІ.2008 г., с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – съдът в противоречие с константната съдебна практика е решил материал – ноправния въпрос: следва ли, за да е изрично пълномощното, да описва конкретните действия, за които лицето е упълномощено, по който съдът неправилно е приел, че следва да са конкретизирани обектите, към които следва да са насочени действията – банка и сметка, в която връзка прилага копия от Р.№ 614/5.ІV.2002 г. по гр.д.№1720/2001 г. на ВКС и Р.№818/ 30.Х.2007 г. по т.д.№ 516/2007 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа и че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – въпросът в какво се изразява общото пълномощно при обикновеното представителство в гражданския оборот, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, сочи въз основа на фактите по делото, че представеното пълномощно е за точно определени действия пред определени институции, в съответствие с приетата от Банката Процедура ”Разплащателни сметки на граждани”, а съдът неправилно е възприел обема на представителната власт.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. Й. – от гр. София не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за вреди от неизпълнение на задължения по Договор за разплащателна сметка – неправилно изплатена от ответника сума 23 202.60 евро на трето лице, легитимирало се като представител на ищеца с Пълномощно от 14.VІІ.2007 г., и иск за 200 евро – обезщетение за забавено плащане, които искове са уважени. Съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че пълномощното е неистински документ, тъй като удостовереното изявление не изхожда от упълномощителя, и не е извършено удостоверяване от посочения нотариус, както и че е нищожно поради липса на съгласие за упълномощаване. За неоснователно съдът е приел възражението на ответника, че е действал добросъвестно и искането да се приложи чл. 75 ал. 2 изр. 1 ЗЗД. Изложил е, че съгласно правилата, съдържащи се в изготвените от Банката Процедура ”Разплащателна сметка на граждани – откриване, обслужване и закриване” и Допълнителни указания – т.5.6.4 и т. 5.6.5, възприети от страните с Договора за разплащателна сметка – чл. 6.1 и чл. 6.2 – за разпоредителни действия със суми от сметката на титуляра, извършени с пълномощно, последното трябва да е нотариално заверено и да съдържа изрично волеизявление за разпоредителните действия със сумите по разплащателната сметка (откриване на сметки, внасяне, теглене, закриване, включително до какъв размер или без ограничение на размера), и за конкретната сметка. Тъй като Банката неправилно е платила на два пъти исковата сума на трето лице въз основа на представеното пълномощно, което не отговаря на тези изисквания, съдът е уважил иска за връщането им на ищеца поради неизпълнение от Банката на задълженията, поети с Договора за разплащателна сметка, както и иска за изтекли лихви.
От изложения от жалбоподателя материалноправен въпрос за изискванията, на които следва да отговаря пълномощното, за да има характер на изрично пълномощно и следва ли в него да са описани конкретните действия, за които се отнася, и конкретната сметка, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото въпрос – действала ли е добросъвестно Банката, която по Договор за разплащателна сметка два пъти е платила на трето лице, въз основа на общо пълномощно, за което по делото се установява, че не изхожда от упълномощителя и че не е заверено от посочения нотариус. Този въпрос не е разрешен от съда в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика, съдържаща се в Р.№ 614/5.ІV.2002 г. по гр.д.№1720/2001 г. на ВКС и в Р.№818/ 30.Х.2007 г. по т.д.№ 516/2007 г. на ВКС и която се отнася за обема на представителната власт при гласуване от пълномощник в ОС на ООД и за определяне цена на имот, продаван по реда на ЗСГ. В случаите на специално упълномощаване за извършването на определени правни действия(за разлика от общото упълномощаване) обхватът на представителната власт се определя от основното правоотношение – в случая от договора за разплащателна сметка, който е регламентиран от създадените от банката Процедура и Допълнение към нея. Възпроизведените изисквания относно разпореждане със сметка на титуляра въз основа на нотариално заверено по форма и специално по обема на представителна власт пълномощно в сключения от страните договор за разплащателна сметка, са изискванията, които Банката е следвало да изпълни при плащане на сумите. Ако така е действала Банката, тогава може да се обсъжда въпросът добросъвестно ли действала Банката по см. на чл. 75 ал. 2 изр. 1 ЗЗД, когато е платила на представител на титуляра въз основа на общо пълномощно, оказало се впоследствие нищожно. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Доводът на жалбоподателя, че въпросът в какво се изразява общото пълномощно при обикновеното представителство в гражданския оборот, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и доводът, че съдът неправилно е стеснил тълкуването на представителната власт, съдържаща се в пълномощното, а пълномощникът е имал представителна власт да тегли сумите, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За да е налице поддържаното основание, трябва разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществени правни въпроси е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 15 от 7.І.2010 г. по гр.д. № 1838/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: