4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
гр. София, 19.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 3286 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма], [населено място], приподписана от адв. П. Й. В., срещу решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е обезсилено решението от 05.12.2011г. по т. д. н. № 4887/2011г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав, с което на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2003г., дружеството е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена, за временен синдик е назначен В. П. М., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е насрочено първо събрание на кредиторите на 28.02.2012г. от 11.00 ч., и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по предявеното искане с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 174/05.12.2011г. по т. д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./, които се решават противоречиво от съдилищата /решение по т. д. № 348/2004г. на ВКС, ТК, І т. о./ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: „Изцяло недопустимо ли е решение за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ при наличие на искане за откриване на производството в хипотезата на чл. 630, ал. 1 ТЗ; Как трябва да процедира въззивният съд при условие, че предходната инстанция е сезирана с искане по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а се е произнесла с диспозитив по чл. 630, ал. 2 ТЗ.”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са подкрепени с доказателства и посочените две решения на ВКС са неотносими към настоящия спор.
Ответникът „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че решение № 174/05.12.2011г. по т. д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е неприложимо, защото разрешава друг правен въпрос и е постановено при различна фактическа обстановка.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител С. Н. К. – правен съветник оспорва касационната жалба и релевира доводи за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по материалноправен въпрос, който да попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, а процесуалноправният въпрос, наведен в изложението от касатора, не е от значение за изхода на делото поради това, че не е включен в предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на съда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили постановеното по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ решение на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо. Този извод е обоснован с аргумента, че съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ и без да е направено изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че процесуалното действие на съда представлява съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото, обусловили са правната воля на въззивната инстанция и могат да бъдат уточнени по следния начин: 1/ При направено искане за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ, за да се постанови решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, трябва ли да има изрично искане от молителя; 2/ В случай на недопустимост на служебното произнасяне, подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение изцяло. Предвид осъществените от въззивния съд процесуални действия по обезсилване на първоинстанционното решение в цялост, очевидно е, че съдебният състав е отговорил еднозначно в полза на необходимостта от изрично искане за откриване на производство по несъстоятелност с последиците на чл. 630, ал. 2 ТЗ и недопустимостта на първоинстанционното решение изцяло. По така поставените въпроси не е създадена задължителна съдебна практика и поради спецификата на производството по несъстоятелност по чл. 607 и сл. ТЗ и вероятността от противоречивото им разрешаване от съдилищата по отношение на релевантните процесуалноправни въпроси са осъществени и допълнителните изисквания на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 620, ал. 1 ТЗ държавна такса предварително не се събира.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 899 от 01.06.2012г. по т. дело по несъстоятелност № 1963/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.