1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
гр. София, 29.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1250 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите чрез процесуален представител П. С. В. – старши експерт по приходите с юридическо образование срещу определение № 2773 от 11.12.2013г. по т. дело № 3209/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Национална агенция по приходите вх. № 9437/23.08.2013г. за изменение на решението по делото в частта му за разноските по чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради неговата незаконосъобразност и противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Релевира доводи, че даденото в т. 9 от цитираното Тълкувателно решение разрешение на въпроса относно допустимостта на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неприложимо в конкретния случай, доколкото не се касае до направено искане за присъждане на разноски в полза на НАП като ищец, осъден да понесе разноските по делото поради обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. Частният жалбоподател поддържа и становище, че няма пречка списъкът за разноски да бъде инкорпориран в исковата молба, респективно в отговора на въззивната жалба, а по отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение не е необходимо да бъде посочен конкретен размер. Моли определението на въззивния съд да бъде отменено и искането на въззивника за присъждане на разноски да бъде отхвърлено предвид липсата на доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Р. оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на Национална агенция по приходите с вх. № 9437/23.08.2013г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1449 от 28.06.2013г. по т. дело № 3209/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта за присъдените разноски в размер 153 696 лв. – адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като молителят не е представил списък за разноските съгласно чл. 80 ГПК, макар че в отговора на въззивната жалба е претендирал такива.
Определението на СГС е неправилно.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – чл. 80, изр. 2 ГПК /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248 ГПК. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени, да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, за да бъдат съобразени те при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието и/или размера им. Настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се отнася до хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени по делото разноски. Когато страната е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това, че счита същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото й по чл. 248 ГПК. Поради отсъствието на предвидена в ГПК от 2007г. процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските, сезирането на съда с молба по чл. 248 ГПК е единственият път за защита на недоволната от решението за разноските страна.
С молба вх. № 9437/23.08.2013г. Национална агенция за приходите е поискала изменение на въззивното решение по отношение на разноските, които НАП е осъдена да заплати на [фирма] в несъстоятелност поради несъгласие с тяхната дължимост поради непредставяне на доказателства, че такива са направени. Доколкото с молбата не е поискано изменение на решението по отношение на претендирани от НАП разноски, обстоятелството, че не е представен списък на направените от Национална агенция за приходите разноски, е лишено от значение за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството в несъстоятелност.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че като е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК по съображения за липса на представен списък по чл. 80 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на Национална агенция по приходите за изменение на решение № 1449 от 28.06.2013г. по т. дело № 3209/2012г. на САС, Търговско отделение, 5 състав в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2773/11.12.2013г. по т. дело № 3209/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на молбата на Национална агенция за приходите по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.