5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 167/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№474
гр.София, 01.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 167/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Росица И. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ат.С. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 291/02.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 401/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 625/31.05.2011 год. по гр.дело № 5766/2010 год., с което е уважен предявеният от ПК”Успех” със седалище [населено място], общ.К. иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответницата-касатор дължи на ищеца сумата 16 852,56 лева по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 04.03.2010 год. с издател лицето Росица К. и поемател ПК”Успех”.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че независимо от абстрактния характер на менителничната сделка, доказването на каузално правоотношение като източник на вземането по издадения запис на заповед е абсолютно задължително за основателността на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. Излагат се доводи, че по делото не е изследвано нито е доказано наличието на такива правоотношения между издателя и кредитора и по този начин съдът е основал решението си, позовавайки се само на редовния от външна страна менителничен документ.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените от него материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обобщени въпросите се свеждат до следното: Необходимо ли е да се изследва наличието на каузални правоотношения във всеки случай на вземане, произтичащо от издаден запис на заповед и как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса при установяване на каузалните правоотношения. Към жалбата са приложени четири решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, както следва: р. по т.дело № 2264/2002 год. на ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 1423/2001 год. на ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 530/2005 год. на ТК и по гр.дело № 1305/2000 год. на ВКС, V г.о., които не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ПК”Успех”, [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат М.Д. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК и е признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца ПК”Успех” за сумата 16 852,56 лева, произтичащо от издаден от ответницата Росица К. запис на заповед от 04.03.2010 год., въззивният съд е приел,че представеният запис на заповед /въз основа на който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК/ е автентичен-подписан е от посочения в съдържанието му издател, съдържа необходимите реквизити и е редовен от външна страна. Съдът е изложил съображения, че поради липса на твърдения и доказателства, че процесния запис на заповед е издаден да обезпечава друго каузално правоотношение между страните, основателността на установителния иск относно вземането е обусловена единствено от доказване на формалната редовност на записа на заповед от гледна точка на изискванията на закона и на неговата автентичност, оспорена от ответницата.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос необходимо ли е да се изследва наличието на каузално правоотношение във всеки случай на вземане, произтичащо от издаден запис на заповед е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.дело № 1074/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. Константна е обаче съдебната практика и по въпроса, че при липса на конкретно наведени с отговора на исковата молба по чл.422 ГПК от страна на издателя на записа на заповед твърдения,основани на посоченото и доказано от негова страна каузално правоотношение, съдът не изследва има ли между страните каузални правоотношения обусловили издаването на ценната книга, а ищецът е освободен от необходимостта да доказва наличие на вземане по каузална сделка, обезпечено с процесния запис на заповед. В този смисъл са р.№ 39/04.04.2013 год. по т.дело № 43/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.; р.№ 118/17.06.2013 год. по т.дело № 539/2012 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
В случая, видно от данните по делото, в исковата молба не се съдържат твърдения на ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална сделка, сключена с ответницата. Твърдения за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, не са релевирани и от ответницата в допустимите за това процесуални срокове. Доказателства за съществуването на каузална сделка и за обезпечаването й с процесния запис на заповед по делото няма представени. Недоказано остава и възражението на ответницата, че не е подписвала записа на заповед, а договор за закупуване на зърно от Кооперация „Успех”, което е следвало да бъде заплатено от дружество, което тя представлявала. Това възражение е опровергано от данните на назначената графологическа експертиза, която установява, че подписът на издател в процесния запис на заповед принадлежи на ответницата. Освен това, видно от съдържанието му, тя се е задължила лично като физическо лице да заплати посочената в него сума, а не като представител или по пълномощие на търговско дружество. При тези фактически обстоятелства правилно в съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е преценявал основателността на установителния иск по чл.422 ГПК само от гледна точка на валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането.
Аналогично е положението и по поставения процесуален въпрос. Съгласно константната съдебна практика относно правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалната си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително погасяване на задълженията му по каузалната сделка. В този смисъл са решения по т.дело № 798/2007 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 49/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи.
При предявен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно нормата на чл.154, ал.1 ГПК като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й срещу ценната книга – решение по т.дело № 870/2011 год. на ВКС, ТК-І т.о.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 291/02.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 401/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/