4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 152/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
гр.София, 01.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 152/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], Германия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.М. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1116/01.07.2011 год., постановено по т.дело № 549/2010 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав № 703/14.07.2010 год. по т.дело № 716/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 109 561,04 евро, представляваща задължение по договор от 12.01.2009 год. ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 50 лева за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да конкретизира релевантния за изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, касаторът твърди, че произнасянето от страна на ВКС ще спомогне за преодоляването на една празнота в ГПК и ще даде задължителна уредба на един неуреден аспект на цялостния исков процес, а именно: „дали е допустимо съдът самостоятелно, по собствена инициатива да извърши едно правно действие, свързано с по-нататъшното движение на делото, без да се налага изрично волеизявление на някоя от страните, доколко това отговаря на буквата и духа на закона и т.н.”. Навежда доводи, че със своето решение по поставения проблем ВКС не само ще разреши конкретния спор, но и ще спомогне за развитието на съдопроизводствените правила в насока към оптимизиране и ускоряване на производството при запазване на гаранциите за защита правата на страните.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 109 561,04 евро. Анализирайки в цялост събрания доказателствен материал съдът е приел, че вземанията по процесните две фактури не са възникнали въз основа на споразумителния протокол от 12.01.2009 год., на който се позовава ищеца и от който черпи правата си, а произтичат от договор за доставка на арматурно желязо от трето лице – [фирма], който се явява кредитор на ответника-получател на стоката. Ищецът не оспорва, че поначало задължението е към доставчика, но в допълнителна молба, депозирана пред първоинстанционния съд твърди, че вземането му е прехвърлено. Доказателства за извършена цесия по делото няма представени, като в уведомителното писмо от 23.05.2008 год. до ответника доставчикът изрично посочва, че при плащанията на стоките ищецът ще действува от името на [фирма], а не от свое име. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че ищецът не е носител на субективни материални права по процесното споразумение, а само е оправомощен да събира вземанията от името на кредитора по процесните фактури. Фактът, че [фирма] е титуляр на вземанията се потвърждава и от двустранно съставения между него и ответника протокол за прихващане от 02.02.2009 год., с който страните взаимно извършват прихващане на насрещни свои задължения, между които фигурират и вземанията по процесните фактури.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правният въпрос, който е разрешен с обжалваното решение и който е от съществено значение за крайния изход на спора. Според указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение, за да обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е обуславящ за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд или преценката на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Видно от съдържането на допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен въпрос, посочвайки най-общо, че се касае за правилното прилагане на чл.79 и сл.ЗЗД, както и на чл.75 от ЗЗД. Що се отнася до процесуалния въпрос, той е формулиран неясно и хипотетично и липсата на каквато и да било конкретика прави невъзможна връзката му с настоящия спор. По отношение оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, същите представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав № 1116/01.07.2011 год., постановено по т.дело № 549/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/