8
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2143/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№430
гр.София, 01.07.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 2143/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат И. Б. от АК-С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1145/18.06.2012 год., постановено по гр.дело № 1918/2011 год. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, 1 г.о., 4 състав от 15.12.2010 год. по гр.дело № 5053/2010 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.183 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 33 456,46 лева до размера на сумата 69 801,60 лева. В останалата отхвърлителна част за разликата над 69 801,60 лева до предявения размер от 136 267 лева на претендираното застрахователно обезщетение, както и за разликата над 7 325 лева по отношение на иска за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е приложил разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ като е редуцирал размера на дължимото обезщетение до размера на сумата 33 456,46 лева, приемайки, че е налице хипотезата на подзастраховане. Навежда доводи, че застрахователният договор е сключен по повод договори за кредит на ищцата с Общинска банка, поради което се дължи обезщетение в размер на действителната стойност на погиналото застраховано имущество без значение дали кредитът е погасен.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по хипотетично поставени въпроси, свързани най-общо с приложението на чл.205, ал.1 КЗ: каква е правната природа на подзастраховането; кога е налице хипотезата на чл.205, ал.1 КЗ и в какво съотношение се намира с императивната норма на чл.208, ал.3 КЗ; към коя сума се прилага математически определеното съотношение между застрахователната сума и действителната /възстановителна стойност на погиналото имущество и какво е приложното поле на чл.205, ал.3 КЗ. Поддържа се, че така поставените въпроси са от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища в страната по аналогични случаи видно от приложените: р.№ 292/28.04.2005 год. на ВКС, ТК, І т.о. по гр.дело № 31/2005 год., постановено по реда на отменения ГПК, определение по чл.288 ГПК № 36/15.01.2009 год. по т.дело № 517/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., както и решения по в.т.дело № 120/2007 год. на Апелативен съд-В.Т. и по гр.дело № 1109/2006 год. на СГС, ТК, ІV-2 състав, за които решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касация ЗАД [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. В срока за отговор е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК срещу въззивното решение в частта му, с която е осъден да заплати на ищцата на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7 325 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на присъдената главница за периода до предявяване на иска. Излага съображения, че апелативният съд неправилно е изчислил размера на лихвата, който съпоставен с размера на главницата е 3 197,62 лева. Сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че в тази част решението противоречи на практиката на ВКС по поставените правни въпроси, свързани с начина на изчисляване на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, позовавайки се на приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС, както и на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.
[фирма], [населено място] е подал касационна жалба и срещу постановеното по въззивното дело решение № 1772/12.11.2012 год. по реда на чл.247 и 251 ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ответното дружество за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1145/18.06.2012 год. по същото дело в частта му относно размера на присъдената мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и молбата му за тълкуване на същото решение относно начина на определяне размера на мораторната лихва. Излага доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на това решение с практиката на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси, които обединени се свеждат до следното: 1. Налице ли е явна фактическа грешка при погрешно пресмятане на присъдените суми или е довод за неправилност на съдебния акт и 2. При неяснота при формиране на волята на съда и направено искане по чл.251 ГПК, може ли съдът постановил съдебния акт да откаже постановяване на решение за тълкуване. Позовава се на приложени към жалбата решения на различни състави на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационните жалби и провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на ищцата М. П. П. е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС в осъдителната му част апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищцата-касатор иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 33 456,46 лева до размера на сумата 69 801,60 лева. Прието е за безспорно установено от фактическа страна, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между страните е налице валиден договор за имуществена застраховка в полза на Общинска банка – застрахователна полица № 0120880200800030, като определената застрахователна сума е 80 200 лева. Предвид акта, че ищцата предсрочно е погасила голяма част от кредита си към банката обезпечен със застрахованото имущество, тя се е съгласила да застрахова процесния имот съобразно непогасената част от кредита, а не по действителната му стойност – 146 666 лева. Безспорно е също настъпването на застрахователното събитие по застрахован риск, както и надлежно установяване и доказване на щетите на застрахованото имущество. При тези фактически данни съдът е приел за основателно възражението на застрахователя, че застрахователният договор е сключен при условията на подзастраховане. Това възражение е обосновано с уговорената по-ниска застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество. В тази връзка, прилагайки разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ, залегнала и в текста на чл.24, б.”А” от Общите условия към застрахователния договор, въззивният съд е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество. Съобразявайки приложената от назначената по делото експертиза методика на изчисление решаващият съд е приел, че в случая дължимият размер на обезщетението възлиза на сумата 33 456,46 лева (след приспадане на изплатените от застрахователя 10 398,50 лв.), като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до размера на присъдените от първоинстанционния съд 69 801,60 лева и е осъдил ответника да заплати 7 325 лева мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД съразмерно на присъдената главница за периода на забавата. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, допускането до касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В случая посоченото изискване не е изпълнено. Формулираните от касатора в изложението му хипотетични въпроси относно приложението на чл.205, ал.1 КЗ са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти, тъй като основателността на възражението на застрахователя, че процесният договор е сключен при условията на подзастраховане е обосновано с безспорния по делото факт на уговорена по-ниска застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество.
Освен това, не са налице и твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на поставените в изложението въпроси по приложението на чл.205, ал.1 ЗЗД. Не съществува спор в правната теория и съдебната практика, че при уговорена в застрахователния договор застрахователна сума по-ниска от действителната стойност на застрахованата вещ е налице подзастраховане. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ, ако застрахованото имущество погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната му стойност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения № 128/12.07.2010 год. по т.дело № 969/2009 год. на ТК, ІІ т.о.; р.№ 161/24.11.2010 год. по т.дело № 724/2009 год. на ТК, ІІ т.о. и др., които съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е позоваването на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила решения по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. В случая липсват данни, че приложените към касационната жалба две въззивни решения на АС-В.Т. по т.дело № 120/2007 год. и на СГС по гр.дело № 1109/2006 год. са влезли в законна сила. Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е налице трайноустановена практика на ВКС, която е в смисъл, че в хипотезата на чл.205, ал.1 КЗ при определяне дължимият размер на обезщетението е въведен принципът на пропорционалното правило според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество, тъй като с подзастраховането застрахованият сам е поел риска за незастрахованата част от имуществото при настъпване на застрахователното събитие. Да се приеме, че в този случай застрахователят следва да отговаря за действителната стойност на вещта означава да бъде поставен в неизгодното положение да заплаща обезщетение над уговорената застрахователна сума. Разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ се явява специална по отношение общата норма на чл.208, ал.3 КЗ и се прилага само в хипотезата на подзастраховане. В случая, с оглед данните по делото, не е налице хипотезата на чл.205, ал.3 КЗ.
По изложените съображения, подадената от М. П. касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение в обжалваната му част.
При този изход на производството по отношение жалбата на ищцата, подадена от ответника [фирма] насрещна касационна жалба не следва да бъде разгледана с оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК.
Касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното по въззивното дело решение № 1772/12.11.2012 год. по реда на чл.247 и 251 ГПК е подадена в законния срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил без уважение като неоснователна молбата на ответното застрахователно дружество за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение в частта му, с която е осъден да заплати на ищцата мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдената главница в размер на сумата 7 325 лева. Прието е, че не е налице несъответствие между формираната от него воля в мотивите и диспозитива на решението относно размера на дължимата мораторна лихва, като е посочен и начинът на изчислението й. Изложени са съображения, че твърдението на молителя, че размерът на лихвата за процесния период възлиза на 3 197,62 лева представлява по същество довод за неправилност на съдебния акт, който порок не може да бъде отстранен по реда на чл.247 ГПК. Със същото решение е оставена без уважение и молбата на ответника-касатор за тълкуване на въззивното решение в частта за начина, по който е определен размера на мораторната лихва като са изложени съображения, че въззивният съд обстойно е мотивирал как е изчислил конкретния размер, изхождайки от данните, съдържащи се в заключението на назначената по делото експертиза.
С оглед на изложеното релевантният процесуалноправен въпрос се свежда до предпоставките, при които се допуска поправка на очевидна фактическа грешка от съда постановил решението по делото. Даденият от апелативния съд отговор на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и константната практика на ВКС, която е в смисъл, че условието да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е констатирано несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт. Недопустимо е в производството по чл.247 ГПК под формата на поправка на очевидна фактическа грешка да се иска допълване на решението или коригиране на фактически или правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 109/26.10.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая въобще не се касае за погрешно посочена сума, а с молбата си по чл.247 ГПК ответникът иска да бъде преизчислен и коригиран размера на присъдената мораторна лихва, което не може да бъде извършено в производството по чл.247 ГПК, а по реда на инстанционния контрол. В тази връзка твърдяното от касатора противоречие с приложените съдебни решения не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос свързан с приложението на чл.251 ГПК. Съгласно константната съдебна практика, нуждата от тълкуване на влязло в сила решение възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която неяснота би могла да породи спорове по изпълнението му. Тълкуват се вече изразените мотиви на решаващия съд, а не се прави нова преценка на доказателствата или приложението на закона. В този смисъл е р.№ 109/26.10.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В конкретния случай жалбоподателят не поддържа същински доводи за неясно формирана воля на съда, а търси отговор на поставения въпрос относно действителния размер на дължимата мораторна лихва и начина й на изчисляване, който въпрос е относим към правилността на постановеното въззивно решение.
При този изход на делото съдебни разноски на страните за касационното производство не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав № 1145/18.06.2012 год., постановено по гр.дело № 1918/2011 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1772/12.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1918/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД [фирма], [населено място] за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1145/18.06.2012 год., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ